Словения: Амнести Интернешънъл се присъединява към жалба пред Конституционния съд, за да спре лишаването на уязвими общности от жизненоважна социална помощ

Словенските власти трябва да изменят „Закона за сигурността“ и да прекратят наказателното отнемане на социални помощи, което несъразмерно засяга ромската общност. Това е позицията на Амнести Интернешънъл, след като Правната мрежа за защита на демокрацията – обединение на неправителствени организации, в което участва и Амнести Интернешънъл Словения – подаде жалба до Конституционния съд на Словения.

Този вреден закон се използва срещу лица и общности, които и без това ежедневно се сблъскват с дискриминация, изключване и бедност.

Естер Майор, Заместник-директор на Амнести Интернешънъл за проучвания в Европа

Законът за спешни мерки за гарантиране на обществената сигурност, приет набързо от парламента през ноември миналата година, предостави нови правомощия на данъчните органи да отнемат социални помощи от лица, които през последните две години са натрупали най-малко три неплатени глоби за леки нарушения. В резултат, през януари беше отнета жизненоважна социална помощ на повече от 1000 души и техните семейства, което остави мнозина без възможност да си позволят храна и други основни жизнени потребности.

„Само няколко месеца след влизането му в сила този вреден закон вече се използва срещу лица и общности, които и без това ежедневно се сблъскват с дискриминация, изключване и бедност“, заяви Естер Майор, Заместник-директор на Амнести Интернешънъл за проучвания в Европа.

„Както беше предвидено, тези необосновани мерки засягат несъразмерно ромските общности, нарушават правото им на социална сигурност и оставят някои семейства без никаква социална помощ.“

За разлика от обичайните режими за принудително изпълнение Законът за сигурността не предвижда ефективни ограничения върху размера на социалната помощ, която може да бъде отнета, и не съдържа разпоредби за защита на най-уязвимите. Законът не включва съществени гаранции относно събирането на неплатени глоби в контекста на социалната сигурност и по този начин значително разширява правомощията на данъчната администрация, като същевременно неоправдано засяга правото на социална сигурност, правото на ефективно средство за защита и правото на неприкосновеност на личния живот на засегнатите лица.

Достъпът до социална помощ никога не трябва да се превръща в средство за наказание срещу лица, семейства или общности.

Естер Майор

В резултат на отнеманията през януари семейства – включително с деца – които и без това живеят на прага на бедността, бяха тласнати към крайна бедност. Много хора са разбрали, че социалната им помощ е била отнета едва когато са се опитали да получат средствата си от банката. Центровете за социална работа – институциите, които предоставят консултации и подкрепа на получателите на социална помощ – също не са били уведомени за януарските отнемания, в нарушение на изискване, предвидено в новия закон.

„Достъпът до социална помощ е право на всеки, независимо от неговото положение, и никога не трябва да се използва като инструмент за наказание срещу лица, семейства или общности“, заяви Естер Майор.

„Властите трябва незабавно да прекратят прилагането на тези наказателни мерки, да гарантират възстановяването на адекватна социална помощ за засегнатите лица и да изменят закона, така че той да бъде приведен в съответствие със задълженията на Словения в областта на правата на човека.“

Обща информация

Жалбата беше подготвена и подадена от Правната мрежа за защита на демокрацията – сътрудничество между четири неправителствени организации, включително Амнести Интернешънъл Словения.

Законът за спешни мерки за гарантиране на обществената сигурност беше приет през ноември 2025 г. като прибързана реакция на фатален инцидент в град Ново Место няколко седмици по-рано, в който е участвал представител на ромската общност.

Гаранциите, които съществуват в други случаи при събиране на публични вземания – а именно, че данъчните служби могат да събира неплатени глоби, като удържат не повече от две трети от заплатата на дадено лице и му оставят минимум 76% от минималната работна заплата – не бяха включени в новия закон. След приемането на закона данъчните служби незабавно засилиха сътрудничеството си с полицията за конфискацията на автомобили на роми с дългове. До момента са подадени две жалби срещу тези конфискации.

На 14 януари Върховният съд подаде искане до Конституционния съд да се произнесе по конституционността на разпоредбите в Закона за сигурността, които удължават максималния срок на предварителното задържане от две на три години.

На 23 януари полицията обяви, че в Любляна и Ново Место въвежда две зони с висок риск за сигурността, в които ще разполага с разширени правомощия за наблюдение и събиране на данни съгласно Закона за сигурността.

Словения е страна по редица международни и регионални договори за правата на човека, които я задължават да гарантира адекватно ниво на социална сигурност на всички без дискриминация, за да осигури достоен стандарт на живот.