78 години след Накба палестинците в Палестина и диаспората пазят спомена за катастрофата, която отне живота на стотици хиляди, изпрати в изгнание поколения и превърна милиони в бежанци. И макар често да се повтаря, че „старите ще умрат, а младите ще забравят“, колективната памет и идентичност на палестинците по света показват точно обратното.
Памет, гласове и отговорност – зад тези три думи стоят личните истории на трима палестинци, живеещи днес в България, Германия и Йордания. Техните спомени за изгубени домове, обезлюдени села, прогонени хора, разделени семейства, наследена тревога и отчаяние се срещат с един решаващ политически момент: Европейският съюз трябва да реши как да приложи собствените си стандарти за човечност в отношенията си с Израел.
Тези разкази не са просто спомени от миналото. Те са свидетелства, за това как травмата от изселването се предава през поколенията и защо Накба не е затворена страница от историята, а напротив – тя е жива отговорност.
Паметта за Накба
Лиана Джауад, 73 годишна палестинка, живееща в Йордания и родом от Яфа описва Накба като “унищожаването на щастието и стабилността, които семейството ми имаше, когато живеехме в Яфа.“ По време на Накба семейството ѝ е разделено – едната част намира убежище в Йерихон, а другата е принудена да избяга в Ливан. Десетилетия по-късно роднините ѝ в Ливан все още живеят със статут на бежанци. Решенията, взети в хаоса на принудителното изселване – кой накъде да тръгне и как да спаси децата си – променят съдбата на цели поколения.
„В крайна сметка се оказа, че изселването е постоянно и всички тези чувства бяха предадени на нас, а също и на нашите деца.“ казва тя.
Хайри Хамдан на 64 години, който живее в България, описва чувствата си за Накба като “носталгия, болка и гнет”.
“Тогава (Накба) те (палестинците) мислеха, че ще заминат за месец или два и след това ще се върнат по своите домове. Но ето, минаха седемдесет и осем години и поколение след друго не могат да се върнат по родните си места.“
За Х.Х, палестинец, живеещ в Германия, Накба започва преди 1948 г. Семейството му и по бащина, и по майчина линия напуска Палестина още през 1947 г., година преди масовите – изселвания.
„Ескалацията, агресията и убийствата срещу палестинците вече бяха достигнали връхната си точка още преди самата Накба“, разказва той.
„Окупацията буквално означава ежедневен контрол над палестинския живот.“
„Окупацията буквално означава ежедневен контрол над палестинския живот“, споделя Х. Х.
Според него, връзката между 2026 и 1948 година се крие в продължаващото пренебрегване на палестинската кауза и отказа палестинците да получат основни права. Mного хора не разбират какво всъщност означава да живееш под окупация, каквото е ежедневието на палестинците. X. X. описва системата на контролно-пропускателни пунктове, ограниченията и живота в постоянен страх и несигурност.
„Палестинската борба е символ на правото да съществуваш – да имаш държава, дом и достойно място на собствената си земя“, допълва той.
След преместването си в Германия, той започва да усеща Накба нe само като семейна памет, но и като все по-силна част от собствената си идентичност. По думите му палестинските гласове в Германия често се заглушават, което оставя усещане за дискриминация и изолация, въпреки очакването обществото да бъде отворено към различни мнения. Това поражда у него дълбоко разочарование и усещането, че светът е „загубил моралния си компас“.
Въпреки това той вижда надежда в солидарността на отделни хора и граждански движения в Германия, Европа и по света, които настояват за справедливост за палестинците.
“Палестинците просто искат да имат нормален живот и свои права на собствената си земя,“ казва той.
Накба се случи докато светът не гледаше. Днес етническото прочистване продължава – този път пред камерите и очите ни.
Лиана Джауад, на 73 години, родом от Яфа
Хайри Хамдан също изразява тревога, че мирният процес все по-осезаемо се подкопава и обезсилва. “Правят всичко възможно да анулират Споразуменията от Осло,” казва той.
Лиана Джауад е обезпокоена, че липсата на справедливост след Накба е позволила моделите на изселване и насилие срещу палестинците да продължат и до днес. Според нея именно ненаказаността през десетилетията е създала усещането, че палестинските животи могат да бъдат отнемани без отговорност. По думите ѝ, последиците от Накба могат да се видят и днес най-вече в Газа, където насилието срещу палестинците достига „най-ужасяващия си вид“, както и на Западния бряг, където и в момента Израел засилва етническото прочистване на палестинците.
“Накба се случи докато светът не гледаше. Днес етническото прочистване продължава – този път пред камерите и очите ни.”
Болката и надеждата: какво трябва да знаем ние, българите, за палестинската реалност
На въпросът какво е важно хората в България да разберат за реалността на палестинците , Х.Х. отговаря, че хората в България, а също и във всички страни по света, трябва да се опитат поне малко да разберат конфликта, вместо просто да го определят като “сложен.”
“Например, представете си, че ако един израелец иска да пътува, той може да отиде където си поиска по света. Палестинците не могат да пътуват – те имат само временно разрешение за пътуване, паспорт, а границата им се контролира от израелците. Знаете ли, това е един много прост пример, с който да илюстрирам властовия дисбаланс.”, казва той.
“Ако сте защитник на правата на човека, ако сте човек, който твърди, че е човешко същество, което носи човешки ценности, бих искал да пожелаете това за палестинците. Палестинците просто искат да имат нормален живот. Те не искат да бъдат герои”
Подобно са и посланията на Хайри и Лиана. Хайри вярва че българите трябва да се информират повече за историята и ситуацията в Палестина, както и за геноцида, който се случва в момента в Газа, и за всекидневните нападения на заселниците срещу техните сънародници, които живеят на територията на Западния бряг.
Палестинската борба е символ на правото да съществуваш – да имаш държава, дом и достойно място на собствената си земя.
Х.Х., палестинец, живеещ в Германия
“Моето послание е за мирно съществуване, за край на войните и за един стабилен Близък Изток. Но това не може да се случи без решаване на палестинския въпрос”, казва Хайри.
Лиана също призовава българите да научат повече за палестинската историческа борба от различни източници, като посочва, че е важно да се търси информация от палестински журналисти, автори, и активисти и да се чуят техните истории и гласове, защото палестинците са били дехуманизирани, особено от западния свят. Тя споделя нещо изключително важно:
“Накба се случи, когато светът не гледаше, и това се отрази на палестинците и региона в продължение на поколения. Днес етническото прочистване продължава – но този път пред камерите и пред очите ни. Всеки трябва да бъде възмутен от това и трябва да изрази мнението си и да притисне правителствата си да действат.”
Какво можем да направим
Тези лични разкази показват как травмата и разочарованието се предава през поколения, но и как надеждата за справедливост остава.
В момента Амнести Интернешънъл води кампания, чрез която всеки може да изпрати писмо до Фридрих Мерц и Джорджа Мелони с призив да подкрепят замразяванетона Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел. Това е политически инструмент и сигнал, че международните договори трябва да следват ценностите и принципите, които Европейският съюз заявява, че защитава, а именно правата на човека.
Германия и Италия не са избрани случайно. Те са сред държавите с най-голямо политическо и икономическо влияние в ЕС, а тежестта на техните позиции може да бъде решаваща за суспендирането на търговското споразумение. Ако една от тези държави спре да блокира действията, подобно решение би могло да стане реална възможност.
Амнести вярва, че палестинците заслужават същите права, свобода, сигурност и достойнство, които заслужава всеки човек.
Защото надеждата не идва от това да стоим безсилни. Надеждата идва, когато действаме и когато използваме гласа си – дори когато ни се струва малък. Затова нека превърнем паметта в действие.
НАПИШИ ПИСМО ДО ЛИДЕРИТЕ НА ГЕРМАНИЯ И ИТАЛИЯ
Изискай от тях да подкрепят суспендирането на търговското споразумение на ЕС с Израел.