На 11 май ЕС ще се изправи пред решаващ тест за своите ценности, принципи и ангажимент към правата на човека и международното право. Докато общественият, политическият и дипломатическият натиск продължават да нарастват, външните министри на ЕС са изправени пред избор: да продължат да се отнасят към Израел като почетен гост и да постилат червен килим или да очертаят червените линии, отвъд които отношенията с ЕС трябва да бъдат преразгледани; линии, с които Израел се подиграва, особено от октомври 2023 г. насам.
ЕС разполага с достатъчно инструменти, за да окаже конкретен натиск върху Израел, но има шокиращ дефицит на политическа воля. Най-малкото ЕС трябва да суспендира Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел с включените в него търговски привилегии, ако иска да покаже, че е сериозен в борбата срещу безнаказаността; безнаказаност, която важи за Израел от десетилетия. Ако ЕС не го направи, рискува да стане съучастник в продължаващия геноцид, незаконната окупация и апартейда на Израел.
Две държави-членки държат ключа: Италия и Германия. И двете играят централна роля в блокирането на суспендирането на търговското споразумение на ЕС с Израел и в защитата на Израел от значими последствия за престъпленията му срещу палестинците. В сложната система на гласуване сред държавите-членки на ЕС подкрепата на която и да е от двете държави би наклонила гласуването към квалифицираното мнозинство, необходимо за частичното суспендиране на споразумението.
Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, което влезе в сила през 2000 г., осигурява правна и институционална рамка за политически диалог и икономическо сътрудничество, като предоставя на Израел привилегирован достъп до пазарите на ЕС. Днес ЕС остава най-големият търговски партньор на Израел; само през 2024 г. израелският износ за ЕС съставлява 28,8% от общия му износ.
Израел отдавна нарушава член 2 от споразумението, който постановява, че зачитането на правата на човека е съществен елемент от партньорството – факт, признат със закъснение в собствения преглед на Европейската комисия през юни 2025 г.
През септември 2025 г., след силен обществен натиск, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи частично суспендиране на разпоредбите на споразумението, свързани с търговията, наред с целеви санкции срещу екстремистки министри и заселници, упражняващи насилие. Но дори и това ограничено и крайно недостатъчно предложение продължава да се блокира от Германия и Италия, които държат баланса на силите в системата на мнозинствено гласуване в ЕС.
На карта е заложено каквото е останало от доверието в Европа – след като тя многократно не успя да наложи собствените си стандарти спрямо Израел. Тя вече не може да се измъква от нарастващите обвинения в двойни стандарти, особено в сравнение с принципната и решителна реакция спрямо руската агресивна война срещу Украйна. Правата на палестинците, които Израел така рутинно потъпква, заслужават същата строга позиция.
Ескалиращи нарушения на правата на човека и международното право
Въпреки обявяването на примирие през октомври 2025 г., израелските нарушения на международното право и геноцидът в Газа продължават с пълна сила.
В окупираната ивица Газа, по време на т.нар. примирие, израелските военни операции не са спрели, като са убити повече от 830 палестинци, предимно цивилни, и продължават да разселват над 60% от населението. Повечето вътрешно разселени лица живеят в импровизирани подслони или частично разрушени сгради при нечовешки условия, уязвими към широко разпространени нашествия от насекоми и плъхове. Израел продължава да блокира или ограничава влизането на стоки, незаменими за оцеляването на цивилните, включително материали за подслон, медицински консумативи, както и достатъчно храна и пестициди, наред с тежките ограничения върху работата на хуманитарните организации.
В окупирания Западен бряг, включително Източен Йерусалим, ситуацията също се влоши рязко. От 7 октомври 2023 г. са убити над 1 080 палестинци, включително най-малко 235 деца. Около 45 бедуински и пастирски общности са напълно разселени от началото на 2023 г., предимно поради нарастващото насилие от страна на заселници, подкрепяни от държавата. През февруари 2026 г. израелското правителство одобри мерки за регистрация на земя, които насърчават де факто анексирането на Западния бряг, в пряко нарушение на консултативното становище на Международния съд от 2024 г. На 30 март Кнесетът прие дискриминационен закон за смъртното наказание, давайки си карт бланш да екзекутира палестинци, осъдени за умишлени убийства, като същевременно отнема най-основните гаранции за справедлив процес. Законът предизвика силна критика и възмущение в няколко европейски държави, включително Германия и Италия.
Извън окупираните палестински територии, в Ливан, израелските удари от 28 февруари насам са убили около 2 700 души и са разселили над един милион души, докато израелските сили продължават да разрушават гражданска инфраструктура и да пречат на цивилни да се върнат по домовете си в Южен Ливан, в явно нарушение на международното право.
Тези продължаващи нарушения отразяват модел на безнаказаност, подпомогнат отчасти от колебливите и непоследователни реакции на Европа, ограничаващи се до изразяване на загриженост, вместо до конкретни действия. Междувременно европейските държави продължават да продават оръжие на Израел, като Франция и Германия са най-големите износители на континента през 2024 г., рискувайки да станат съучастници в продължаващите нарушения на Израел. Италия също продължи да прехвърля оръжие на Израел по лицензии, издадени преди 7 октомври 2023 г. Тя също не успя да предотврати транзита през Италия на оръжейни доставки от други държави към Израел.
Нарастващ обществен натиск
В средата на април 2026 г. Европейска гражданска инициатива събра над 1 милион подписа за рекордните три месеца. Забележително е, че Италия беше сред страните с най-високи нива на участие. 2025 г. беше година на масова политическа и трудова мобилизация в страната – което подчертава ясната пропаст между правителствената политика и общественото мнение.
Подобна пропаст съществува и в Германия, като проучвания показват, че мнозинството от германците не подкрепят позицията на правителството си и смятат, че политиката по отношение на Близкия изток трябва да се ръководи предимно от международното право, а не от юридически необоснованата „държавна необходимост“.
В същото време повече от 75 неправителствени организации, включително Амнести Интернешънъл, призоваха ЕС да суспендира споразумението. Около 400 бивши дипломати, министри и служители на ЕС се присъединиха към това искане, както и експерти на ООН.
Продължаващото бездействие рискува да доведе до съучастие
Позицията на италианското правителство е особено противоречива. Макар че суспендира споразумението си за сътрудничество в областта на отбраната с Израел, то блокира суспендирането на Споразумението за асоцииране.
По същия начин наскоро обявената от него подкрепа за ограничаване на вноса от незаконните израелски селища остава частична мярка, която не е достатъчна, за да се справи с мащаба на документираните нарушения, и не може да замести суспендирането на споразумението.
Позицията на Германия поражда също толкова сериозни опасения. Въпреки че конституционната ѝ рамка закрепва ангажимент към международното право и въпреки че Берлин последователно подчертава важността на силна и единна европейска външна политика, в момента тя подкопава и двете. Като блокира постигането на консенсус, Германия отслабва именно онова единство, което твърди, че защитава. Нейният външен министър отхвърля суспендирането като „неуместно“ и настоява за продължаване на „конструктивния диалог“ с Израел, подкопавайки инерцията за суспендиране на споразумението.
След многократни опити за диалог, много предупреждения и ескалиращи израелски нарушения без последствия, продължаващото бездействие рискува да се превърне в съучастие.
ЕС има ясно задължение да суспендира търговското си споразумение с Израел. Амнести Интернешънъл води кампания за това Джорджа Мелони и Фридрих Мерц да престанат да дават зелена светлина на геноцида, незаконната окупация и апартейда на Израел.
Милиони хора по цял свят изискват лидерите им да предприемат действия, за да спрат нарушенията на Израел. Човечността трябва да победи.
Подписано от Директорите на всички 21 офиса на Амнести Интернешънъл в Европейския съюз:
Ileana Bello – Директор на Амнести Интернешънъл Италия
Julia Duchrow – Директор на Амнести Интернешънъл Германия
Найден Рашков – Директор на Амнести Интернешънъл България
Carine Thibaut – Директор на Амнести Интернешънъл Белгия, франкофонска секция
Wies de Graeve – Директор на Амнести Интернешънъл Белгия, фламандска секция
Stephen Bowen – Директор на Амнести Интернешънъл Ирландия
David Pereira – Директор на Амнести Интернешънъл Люксембург
Sylvie Brigot – Директор на Амнести Интернешънъл Франция
Frank Johansson – Директор на Амнести Интернешънъл Финландия
Dávid Vig – Директор на Амнести Интернешънъл Унгария
Esteban Beltran – Директор на Амнести Интернешънъл Испания
Anna Błaszczak-Banasiak – Директор на Амнести Интернешънъл Полша
Nataša Posel – Директор на Амнести Интернешънъл Словения
Christos Dimopoulos – Директор на Амнести Интернешънъл Гърция
Anna Johansson – Директор на Амнести Интернешънъл Швеция
Vibe Klarup – Директор на Амнести Интернешънъл Дания
João Godinho Martins – Директор на Амнести Интернешънъл Португалия
Shoura Hashemi – Директор на Амнести Интернешънъл Австрия
Dagmar Oudshoorn – Директор на Амнести Интернешънъл Нидерландия
Rado Sloboda – Директор на Амнести Интернешънъл Словакия
Lucie Laštíková – Директор на Амнести Интернешънъл Чехия