Накба (النكبة), което на арабски означава „катастрофа“, е терминът, с който палестинците обозначават масовото изселване и лишаване от собственост по време на събитията от 1948 г. Над 700 000 палестинци са принудени да напуснат домовете си, а стотици населени места са разрушени или обезлюдени.
Преди Накба Палестина е мултиетническо и мултикултурно общество. След 1948 г. милиони палестинци се оказват в изгнание, а поколения наред живеят като бежанци или под окупация.
Годишнината от Накба е не само възпоменание за историческа трагедия. Тя е и напомняне, че за много палестинци Накба не е приключила. Принудителното разселване, загубата на земя и системното лишаване от права продължават да определят ежедневието им и днес.
Накба остава дълбоко травматично събитие в колективната памет на палестинския народ и символ на продължаващата борба за справедливост, достойнство и правото на завръщане.
Преди Накба
За да разберем днешната палестинска реалност, не можем да започнем от друго място освен от Накба от 1948 г. Историята обаче започва малко по-рано.
В началото на XX век Палестина, тогава под британско управление, преживява засилена еврейска имиграция, особено от Европа. През 1917 г. Великобритания издава Декларацията на Балфур, с която подкрепя създаването на „национален дом за еврейския народ“ в Палестина. С нарастването на напрежението между арабското палестинско население и еврейската общност, през 1947 г. ООН предлага разделянето на Палестина на две държави – еврейска и арабска. Планът е приет от еврейските лидери и отхвърлен от повечето палестинци и арабски държави.
Това, което следва, променя завинаги живота на палестинците.
1948 г.: Накба
През 1948 г., след създаването на държавата Израел и последвалата война, над 700 000 палестинци са разселени или прогонени от домовете си. Стотици села са разрушени или обезлюдени. За палестинците този период остава известен като Накба – „Катастрофата“.
Много семейства се озовават в бежански лагери в Газа, Западния бряг, Ливан, Йордания и Сирия. Други остават в пределите на новосъздадената държава Израел като малцинство.
Накба не е само историческо събитие. Тя поставя началото на продължително разселване, загуба на земя и несигурност, които продължават и днес.
1967 г.: Разширяване на окупацията
През юни 1967 г., по време на Шестдневната война, Израел окупира Западния бряг, Източен Йерусалим и ивицата Газа.
За палестинците това бележи началото на военна окупация, която продължава повече от половин век. Следва нова вълна на разселване, а с времето Израел започва да изгражда селища в окупираните палестински територии.
Военният контрол, ограниченията на движението, арестите, конфискацията на земя и контролните пунктове постепенно се превръщат в част от ежедневието на милиони палестинци.
ООП и палестинското национално самоопределние
През 1964 г. е създадена Организация за освобождение на Палестина (ООП), която постепенно се утвърждава като основен представител на палестинския народ и стремежа му към самоопределение. През 1974 г. ООП е призната от Арабската лига за „единствен легитимен представител на палестинския народ“ и получава статут на наблюдател в Организация на обединените нации. През 1988 г. ООП обявява независимостта на Държавата Палестина – символичен акт, признат от десетки държави, но без създаването на реално суверенна палестинска държава.
1987 г.: Първата интифада
През 1987 г. избухва Първата интифада – масово палестинско въстание срещу окупацията.
Протестите, стачките, бойкотите и гражданското неподчинение се разпространяват в Газа и на Западния бряг. Въстанието привлича международното внимание към живота на палестинците под окупация и поставя палестинския въпрос отново в центъра на световния дебат.
1993 г.: Осло и надеждата за мир
През 1993 г. Израел и Организацията за освобождение на Палестина подписват Споразуменията от Осло.
Създадена е Палестинската автономна власт, а за много палестинци това е момент на надежда за край на окупацията и създаване на независима палестинска държава.
Но ключови въпроси като статута на Йерусалим, бежанците, границите и израелските селища остават нерешени. С времето надеждата за справедлив и траен мир отслабва.
Годишнината от Накба е не само възпоменание за историческа трагедия. Тя е и напомняне, че за много палестинци Накба не е приключила. Принудителното разселване, загубата на земя и системното лишаване от права продължават да определят ежедневието им и днес.
2000 г.: Втората интифада
След години на неуспешни преговори и растящо напрежение, през 2000 г. започва Втората интифада.
Периодът е белязан от тежко насилие, израелски военни операции, ограничения на движението и големи цивилни жертви. Израел изгражда разделителна стена в и около Западния бряг, а системата от контролно-пропускателни пунктове се разширява значително.
За много палестинци това е период на дълбока травма, икономическа криза и още по-големи ограничения върху ежедневния живот.
Газа: блокада, войни и хуманитарна криза
През 2005 г. Израел изтегля своите заселници и войници от Газа. Две години по-късно, след вътрешнопалестинско политическо разделение и поемането на контрола над Газа от Хамас, Израел налага блокада върху територията.
В следващите години Газа преживява повтарящи се военни операции и тежка хуманитарна криза. Ограниченията върху движението на хора и стоки, разрушената инфраструктура, недостигът на електричество и вода и високата безработица оформят ежедневието на над два милиона души.
Нерешената реалност в Западния бряг
Докато Газа преживява блокада и повтарящи се военни офанзиви, палестинците на Западния бряг живеят под постоянна военна окупация, ограничения на движението и разширяване на израелските селища. Източен Йерусалим остава сред основните точки на напрежение заради изселванията, жилищните права и контрола върху свещени места. За много палестинци ежедневието е белязано от контролно-пропускателни пунктове, арести, конфискация на земя и несигурност.
2023 г. и геноцидът в Газа
На 7 октомври 2023 г. Хамас извършва нападения в Израел, при които са убити цивилни и са взети заложници. В отговор Израел започва мащабна военна офанзива в Газа.
Оттогава насам Газа преживява безпрецедентно разрушение и масово разселване. Цели квартали са унищожени, а болници, училища, лагери за разселени хора и друга цивилна инфраструктура са многократно атакувани.
Международни правозащитни организации, включително Amnesty International, документират сериозни нарушения на международното хуманитарно право и предупреждават за извършването на геноцид срещу палестинците в Газа.
В същото време насилието и репресиите на Западния бряг се засилват, а хуманитарната криза в региона продължава да се задълбочава.
Днешната палестинска реалност
Днес палестинската реалност е оформена от десетилетия на разселване, окупация, блокада и политическа фрагментация.
Милиони палестинци продължават да живеят като бежанци или под окупация. Няколко поколения израстват без да познават сигурност, свобода на движение или траен мир.
За много палестинци Накба не е само събитие от 1948 г., а продължаваща реалност – реалност на принудително разселване, лишаване от права и несигурност за бъдещето.
И въпреки десетилетията на войни, изгнание и загуба, палестинската идентичност и стремежът към свобода и справедливост продължават да съществуват и днес.