Представи ни се накратко.
Аз съм ТАХОМА и рапирам много добре.
Освен това пиша текстове и музика, организирам концерти, записи и хора, давам акъл и действам по визуалната ни част, снимам и монтирам видеа, рекламирам нещата ни на ужас и на живо и онлайн, а на сцената съм тотално луд.
Иначе съм много възпитан и вежлив пичага.
За какво си заслужава да говорим?
За абсолютно всичко.
Мисля, че супер силите на нашия вид са разума, разказа, и отборната работа. И мисля, че напоследък “нямаме време” да се спираме и да си говорим за нещата през които сме минали като общество – аз давам пример с протестите от края на 2025 г. и “Петрохан” – какво стана, какво научихме?
Но като цяло няма значение дали ще е за „пълнените чушки в обедното меню“, за Крайовската спогодба или за квантова физика. Важното е накрая страстите да са овладяни и всеки да е взел по нещо от отсрещния.
Ей тука да вклиня част от първата ни песен в албума ни ОТКАЧЕНИ ОТ ВРЕМЕТО с DA HOMIES, а именно, МНОГО ДОБРЕ:
“Споко, дишай, па изкарай го
Отново дишай – нали затва сме тук:
Да си говорим, да танцуваме
Да се разтворим, да пътуваме
За кво се борим? Да се редуваме
За кво говориш? Че ми е супер с теб”
Съединението прави ли силата?
Много ясно – “Сговорна дружина планина повдига”. Ето хипотетична ситуация:
Аз събирам съмишленици, с които смятаме, че екранното време в кратки видеа е престъпно много и ни прави всички по-тъпи, по-зависими, по-депресирани и по-вероятно да не можем да учим неща и да си вършим работата.
След това правим инициативен комитет и търсим подписи за референдум, с който да се сложи ограничение на фийдовете с кратки видеа и контрол над алгоритмите за “препоръчване”.
Правим добра кампания, събираме подписите, стига се до референдум и накрая, ако резултатът е, че искаме да няма такива ограничения и да си действаме как си е, то поне знаем, че сме се преебали сами.
Мисля, че супер силите на нашия вид са разума, разказа, и отборната работа. И мисля, че напоследък “нямаме време” да се спираме и да си говорим за нещата през които сме минали като общество.
Тахома
Ако пък стане, ще е супер за всички ни и малки и големи и ше докажем, че една уж малка държава е успяла да се опълчи на международни конгломерати, напомняйки им, че клиентът винаги е прав (и ше сме добър пример за други държави). Та, търся съмишленици.
Но за тва “по-възвишеното” Съединение ни трябват ценности, около които да построим българско самосъзнание. И това вече са едни разговори, от които имаме крещяща нужда, за да отговоря на миналия въпрос – според мен те са в езика и обичаите ни, в идеалите, за които са се борили националните ни герои, в началото на конституцията ни.
Каква е ролята на музиката и въобще на изкуството в този исторически момент?
Ше си позволя да цитирам един от любимите ми хора и цар на рапа, Жлъч – “властта мрази културата, щото тя формира вкуса, хлапе”.
Изкуството, колкото по-разнообразно е то, е лакмус за това колко е свободно е едно общество. До колкото по-различни разкази стигаме, толкова повече състрадание и уважение се инжектират в нас (което май е ок, или?).
В клипа на песента ни “Всичко наред ли е?”, който направихме в колаборация с Амнести, базирахме някои кадри на картини като “Автопортрет като войник” на Ернст Кирхнер и “Мъдрите и глупави девственици” на Емил Нолде. Тва са две картини, които са “участвали” в организираната от Нацистка Германия “Изложба на Изроденото изкуство”. Демек нацистите са иззели картините и скулптурите на всички автори, които властта е определила за “лоши за обществото”.
Тва го направихме, за да мога аз сега да говоря за него, за да може, който го чете да си припомня, че при тоталитарния режим свободомислещия артист е натикан в на кучето гъза, мизерен и беден.
Нещо, което е напът генеративния A.I. да направи също, по свой си начин.
Ти срещу какво се съпротивляваш?
Срещу себе си, тъпите си навици и дефицита ми от здравословни такива.
Както и срещу това да съм твърде сдухан и да не си вярвам достатъчно, но и всячески се стремя да съм винаги заземен.
Иначе съм окупирал СУ през 2013-а и оттогава съм протестър, жълтопаветник, умно-красив, сояджия – все ми е тая как ще ме нарекат тези, които години наред атакуват гражданското общество баш по съветски, но чрез тъпи миймове и рейдж бейт.
Та и срещу това се опитвам да се съпротивлявам и мисля, че всички ние можем най-добре да го правим, ако по-често се събираме да си говорим за тези неща на живо, далече от алгоритми за препоръчване.
Просто в днешно време истинския пънк е балансът и спрямо телефоните ни и всичката зависимост и пропаганда в тях, тва значи не тотално да ги отхвърлим, а да потърсим начин да прекарваме поне еднакво време в тях и в живия живот с хора, с които можем да говорим за нещата, които ни разделят, но и май по-важното – които ни обединяват.