Преди седмица на 05 ноември 2025 г. Народното събрание взе решение да създаде временна комисия, която ще „проверява“ дейността на неправителствени организации с чуждестранно финансиране. На пръв поглед това звучи като техническа мярка за прозрачност. В контекста на международни примери и тенденции тя съвсем не се свежда само до това. Тази стъпка идва в момент, в който гражданското пространство е под натиск, авторитарните практики са във възход и сигналите за това не идват само от България.
Свиващото се пространство за свободните гласове
В нашият доклад за състоянието на правата на човека в България в рамките на Универсалния периодичен преглед (UPR) тази година, споделихме своите наблюдения за влошаваща се среда за гражданските организации – все повече политически атаки, стигматизиране и опити за ограничаване на финансирането.
Нека да си припомним, че в Унгария през юни 2018 г. бе приета серия от закони, известни като „Stop Soros“. Тяхната цел бе да ограничат подкрепата за мигранти и организации, които помагат на такива. Предприетата държавна политика доведе до сериозни последици в Унгария, където властите създадоха „Служба за защита на суверенитета“. Така организации, подкрепяни от международни донори, бяха публично заклеймявани, губеха достъп до финансиране и се страхуваха да говорят по чувствителни теми.
В резултат през ноември 2021 г. Съдът на ЕС (CJEU) постанови, че унгарският закон нарушава директиви на ЕС и ограничава неправомерно правото на сдружаване и допустимото ниво на съдействие на лица, които търсят убежище.
Щом една временна комисия започне да „разследва“ всички, които работят с външни партньори, утре това може да се превърне в лов на вещици срещу всеки активен гражданин.
Днес България рискува да тръгне по сходен път. Щом една временна комисия започне да „разследва“ всички, които работят с външни партньори, утре това може да се превърне в лов на вещици срещу всеки активен гражданин.
Защо това засяга всички нас
- Гражданското общество е нещо повече от допълнение към държавата. То е баланс, коректив, партньор. Ако то бъде ограничено, властта остава нерегулирана.
- Когато инициативата, обменът, независимото говорене се заглушат – обществото става по-уязвимо към единомислие и манипулиране на публичния дебат.
- Образователните институции, социалните програми, международните образователни проекти се нуждаят от подкрепа, както отвън, така и отвътре. Проблемът е, че държавното финансиране в най-честия случай просто не съществува или е силно лимитирано и пристига със закъснение. От всяко ограничение губят не само организациите, но също така губят учениците, семействата и българското общество.
Не бива да забравяме, че това което започва като контрол на „непознатите отвън“, твърде лесно може да се превърне в контрол над всяка форма на несъгласие, критика или гражданска активност.