В цяла Европа хората настояват да се сложи край на геноцида над палестинците в Газа. В продължение на 16 месеца хората излизат по улиците, активизират профсъюзите, подписват писма и петиции, подкрепят кампании за набиране на средства и изграждат университетски лагери, за да поискат справедливост за жертвите на геноцид и военни престъпления, както и десетилетията на брутална израелска окупация и апартейд срещу палестинците най-накрая да приключат.
Но има разминаване между разговорите, които се водят в нашите домове, на работните места и в училищата, и тези, които се водят в залите на властта в ЕС. И има опасност този разрив да се задълбочи.
На 24 февруари министрите на външните работи на ЕС приемат Гидеон Саар, външния министър на Израел, в Брюксел за Съвета за асоцииране ЕС-Израел. За първи път в историята на ЕС министрите ще посрещнат представител на държава, чийто министър-председател и бивш министър на отбраната са обект на заповеди за арест от Международния наказателен съд.
По силата на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, Израел се ползва с определени привилегии на пазара на ЕС в областта на търговията и икономическото сътрудничество, както и със средства от ЕС за научни изследвания и развитие, образование и култура.
Срещата за обсъждане на това привилегировано партньорство се провежда, докато ЕС е изправен пред ключов момент в своята история. В условията на разклащане на световния ред, разпадане на зачитането на международното право и нов президент на САЩ, който призовава за масово депортиране на палестинците в Газа, европейските лидери са изправени пред ясен избор: ще позволят ли да бъдат прегазени те самите и самопровъзгласените европейски ценности или най-накрая ще вдигнат знамето на правата на човека, международното право и международния ред, основан на правила?
Всичко, което ЕС и неговите държави-членки твърдят, че защитават – било то икономически просперитет, обща сигурност или зачитане на правата на човека – днес изисква ясна и смела позиция. Сред хаоса на световната сцена държавите от ЕС имат възможност да помогнат за водещата роля – да преоткрият многостранното сътрудничество, основано на ценности, които са от полза за общия интерес на света. Тази възможност трябва да бъде използвана на всички фронтове.
Положението в окупираната палестинска територия и Израел е един от важните въпроси, по които ЕС може да допринесе за промяна. Светът стана свидетел на това как Израел извърши и продължава да извършва геноцид срещу палестинците в Газа, правейки това в контекста на десетилетия на незаконна окупация и апартейд. Тези груби нарушения на правата на човека са подробно документирани от Амнести Интернешънъл и много други.
Преди повече от година Международният съд на ООН нареди на Израел да предприеме временни мерки поради риска от геноцид в Газа. Тези заповеди бяха грубо пренебрегнати. Международният наказателен съд издаде заповеди за арест срещу израелския министър-председател Нетаняху, наред с други, по обвинения във военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Общото събрание на Организацията на обединените нации, след консултативното становище на Международния съд, който установи, че присъствието на Израел в окупираната палестинска територия е незаконно, с огромно мнозинство поиска прекратяване на незаконната окупация на окупираната палестинска територия от Израел. Ситуацията е болезнено ясна и не се е променила из основи от настоящото временно и крехко прекратяване на огъня.
Пред лицето на шокиращите предложения за насилствено депортиране на палестинците от Газа и при зашеметяващата и продължаваща безнаказаност за извършените престъпления, ЕС трябва най-накрая да се засили – и да направи необходимото, за да помогне за прекратяване на геноцида в Газа и за премахване на израелската система на апартейд.
Държавите – членки на ЕС, трябва незабавно да спрат доставките на оръжия за Израел, да забранят търговията с незаконните израелски селища и да осигурят правосъдие и отговорност за геноцида и други престъпления съгласно международното право.
Тези действия биха помогнали на международната общност да се откъсне от зеещата бездна от зверства, безнаказаност и беззаконие.
Предстоящият Съвет за асоцииране ЕС-Израел е възможност най-накрая да променим курса. Министрите от ЕС ще седнат на една маса с правителството на държава, която извършва геноцид, постоянно нарушава международното право и подлага палестинците на апартейд. Споразумението за асоцииране е добър лост за оказване на натиск, за търсене на отговорност от Израел и за налагане на промяна. Всъщност във втория член на самото споразумение за асоцииране се посочва, че сътрудничеството трябва да се основава на зачитането на правата на човека. ЕС трябва да изисква от Израел ефективни мерки за подобряване на правата на човека, включително спазване на прекратяването на огъня в Газа, прекратяване на блокадата на Газа, прекратяване на окупацията на ОПТ и премахване на системата за потисничество и господство над палестинците.
Това е посланието, което лидерите на ЕС трябва да представят на срещата на върха ЕС-Израел. По този начин те ще покажат истинско лидерство – такова, каквото хората в Европа изискват.
Край на търговията с незаконни израелски селища и инвестициите в тях. Никакви оръжия за Израел. Край на подкрепата за апартейда. Не и от наше име.
Това не е време за самопровъзгласено или самопричинено европейско безсилие или колебание, а време, в което трябва да се използват инструментите и лостовете, които позволяват на блока на ЕС да постигне реална промяна. Споразумението за асоцииране с Израел е един от тези инструменти за промяна на положението на безбройните жертви на нарушения на правата на човека в окупираните палестински територии и Израел. Лидерите на ЕС имат историческия, правен и морален дълг да го използват.
Автори:
Wies De Graeve – Директор на Amnesty International Belgium/Flemish
Frank Johansson – Директор на Amnesty International Finland
Shoura Hashemi – Директор на Amnesty International Austria
Esteban Beltrán – Директор на Amnesty International Spain
Nataša Posel – Директор на Amnesty International Slovenia
Stephen Bowen – Директор на Amnesty International Ireland
David Pereira – Директор на Amnesty International Luxembourg
Ileana Bello – Директор на Amnesty International Italy
Vibe Klarup – Директор на Amnesty International Denmark
Rado Sloboda – Директор на Amnesty International Slovakia
Claudia Pedra – Директор на Amnesty International Portugal
Dagmar Oudshoorn – Директор на Amnesty International Netherlands
Julia Duchrow – Директор на Amnesty International Germany
Carine Thibaut – Директор на Amnesty International Belgium/French
Anna Johansson – Директор на Amnesty International Sweden
Sylvie Brigot – Директор на Amnesty International France
Anna Błaszczak-Banasiak – Директор на Amnesty International Poland
Nayden Rashkov – Директор на Amnesty International Bulgaria