2025 г. беше трудна година за всички нас.
Докато институциите празнуваха политически постижения и напредък към еврозоната се наблюдаваше и нарастваща тревога сред обикновените хора. Общности, журналисти, социални работници и защитници на правата на човека се сблъскваха с различна реалност. Тяхната ежедневна работа, от подкрепа за жертви на насилие до помощ на бежанци, мигранти и хора, търсещи закрила, до защита на деца, документиране на злоупотреби или просто опит да получат достъп до основни услуги, разкри колко крехки всъщност са нашите права. Предизвикателствата, с които се сблъскаха хората в България, не винаги бяха на първите страници на вестниците и електронните издания, но те оформиха житейския опит на хиляди хора в цялата страна.
КОГАТО ИЗРАЗЯВАНЕТО НА МНЕНИЕ СТАНE ОПАСНО
Свободата на изразяване беше подложена на силен натиск. Журналистите, разследващи злоупотребата с публични средства, бяха изправени пред съдебни дела и заплаха от наказателни санкции, дори за отразяване на достоверно документирани публични теми. Когато съдилищата осъдиха медия и репортер за клевета въз основа на обществено известни факти, посланието беше ясно: отразяването на истината може да има цена. Междувременно предложенията за закони, които биха наказвали журналистите само за публикуване на информация за личния живот, предизвикаха смут и доведоха до “охлаждащ ефект”.
Ограничаването на свободата сдружаване и на мирни събрания удари силно гражданското общество. НПО и доброволци бяха обявени за „чуждестранни агенти“, подложени на натиск и заплашени от стигматизация, ако се опитат да организират събития, да се организират или да защитават непопулярни каузи.
НАСИЛИЕ, УЯЗВИМОСТ И ПРЕНЕБРЕГВАНЕ
Насилието срещу жени остана тревожно високо. Нашумялото дело на Дебора буксува, докато най-малко 23 регистрирани убийства на жени през 2025 г. подчертаха колко слаба остава реакцията на държавата. Гражданските организации и формирования изискваха структурни реформи, но до края на годината твърде малко се промени.
Децата също не бяха пощадени. Докладите за малтретиране и пренебрегване в пансиони и институции шокираха българската общественост. Надзорът беше неадекватен, отчетността – минимална, а много жертви продължават да живеят с травми и в несигурност.
Уязвимите общности останаха подложени под натиск. Дискриминацията на етническа основа продължи да се разпростира. Десетки ромски семейства в столицата бяха подложени на принудително изселване, в резултат на което останаха без дом и без адекватен подслон. Хората от ЛГБТИ+ общността се сблъскаха с предложения за законодателни промени, целящи да заглушат изразяването на идентичност и интимност. Междувременно по-възрастните граждани и хората в социални заведения, включително хората с увреждания и обитателите на частни домове бяха изложени на неглижиране, малтретиране или унизително отношение.
В покрайнините на Европа бежанците, мигрантите и търсещите убежище и международна закрила продължиха да понасят тежестта на строгия граничен режим. Трагичната смърт на трима непълнолетни близо до турската граница предизвика вълна от възмущение, но независими разследвания и институционална отчетност все още не са налице.
Основни права като правото на здравеопазване и на вода също бяха подложени на натиск. Много възрастни и хронично болни хора съобщиха за затруднения при достъпа до грижи, включително по време на кампаниите за ваксинация срещу COVID-19. В няколко региона недостигът на вода и повредената инфраструктура предизвикаха протести. Това бе драматично напомняне, че гражданските и икономическите и социални права не са абстрактни идеали, а ежедневни необходимости.
КОГАТО ХОРАТА ИЗЛЯЗОХА НА УЛИЦАТА
Половин година преди зимата на недоволството, Амнести Интернешънъл България събра активисти, експерти и граждани за представянето на годишния доклад на организацията по време на публичната дискусия „Правата в действие: непоколебими гласове за справедливост“. Събитието послужи като ранно предупреждение, че гражданското пространство в България и в целия регион е под нарастващ натиск. Гостите от Сърбия и Грузия споделиха какво са научили от месеците на протести в собствените си страни, а именно че когато хората са обединени, могат да променят политическите реалности. Общото послание е, че хората никога не трябва да подценяват собствената си сила да се застъпват за истината, достойнството и справедливостта.
До края на годината опасенията, изразени през април, станаха видими по улиците. Онова, което можеше да остане скрито в публичните регистри, излезе на преден план, когато десетки хиляди българи излязоха на улицата в началото на декември 2025 г. срещу спорния проектобюджет на правителството – първият, изготвен в евро преди приемането на новата валута. Протестите се разпространиха от София до десетки регионални градове, привличайки тълпи, които казаха “НЕ” на непрозрачните процеси и задкулисните политически решения. Бюджетът, считан от мнозина за благоприятстващ политическите инсайдери и повишаващ данъците на обикновените граждани се превърна в искрата на по-дълбоки недоволства – корупция, неравенство, липса на прозрачност, ненужен икономически натиск върху работещите семейства.
Тези демонстрации ни напомнят, че борбата за права не се води само в съдилища, институции или доклади на неправителствени организации. Тя се води по улиците – от хора, които изискват достойнство, справедливост и уважение.
ГОДИНА НА НЕУСПЕХИ, НО ПЛАМЪКЪТ ОСТАВА ЖИВ
Да, 2025 г. разкри сериозни слабости. Но тя разкри също, че пламъкът на гражданската енергия не е угаснал и българското общество категорично отказва да приеме мълчанието. Журналистите продължиха да публикуват. Активистите продължиха да се организират. А жертвите продължиха да изискват справедливост. И десетки хиляди хора из страната останаха часове наред под студеното декемврийско небе, за да кажат “достатъчно”.
Ако има един урок от тази бурна година, то е, че правата на човека не могат да бъдат обещания на непълно работно време. Те се живеят, за тях човек се бори и се защитават всеки ден – не само от институциите, но и от самите хора.
Днес България отново се намира на кръстопът. Тя може да използва предстоящите реформи и влизането в еврозоната, за да засили защитата на правата на всеки от нас или да позволи на разхищението, разногласията и безразличието да задълбочат пропастта между напредъка на хартия и истинския живот.
Но докато гражданите говорят, демонстрират и са солидарни… все още има надежда.