Като хуманитарни и правозащитни организации, които от години работят в Израел и на Окупираните палестински територии, сме потресени от решението на израелския Кнесет да одобри законопроект, който на практика прави смъртното наказание задължително в Западния бряг и който де факто ще се прилага изключително спрямо палестинци.
На 30 март Кнесетът одобри законопроект, внесен от партията на министъра на националната сигурност Бен-Гвир, който разширява прилагането на смъртното наказание както във военните, така и в гражданските съдилища. Въпреки че израелското законодателство отдавна предвижда смъртно наказание за случаи на геноцид и шпионаж по време на война, Израел не е извършвал екзекуции, нито е налагал смъртни присъди от 1962 г. насам. Това ново законодателство не само бележи значителен регрес: то го прави, като налага смъртно наказание на де факто етнически или национални основания и като отслабва основните правни гаранции.
В Западния бряг – с изключение на Източен Йерусалим – законът предвижда смъртно наказание като стандартна присъда за лицата, осъдени за умишлени убийства, класифицирани като терористични актове съгласно израелското законодателство, като допуска доживотен затвор – и само доживотен затвор – при „особени обстоятелства“, които не са конкретизирани в закона. Военните съдилища могат да наложат смъртно наказание с обикновено мнозинство, дори и без искане от прокуратурата. Присъдите не могат да бъдат смекчени или помилвани и трябва да бъдат изпълнени в срок от 90 дни. Важно е да се отбележи, че израелските заселници в Западния бряг са изрично изключени от обхвата на тази разпоредба.
В рамките на Израел гражданските съдилища могат да налагат смъртно наказание или доживотен затвор за умишлени убийства, ако те са извършени с цел „отричане на съществуването на държавата Израел“.
Следователно, макар законът да не споменава изрично етническа принадлежност или националност, той е фактически насочен изключително срещу палестинците. Той въвежда и извънреден режим на екзекуция чрез обесване, характеризиращ се с тайна и ограничен достъп до адвокатска защита и външен надзор.
Европейският съюз последователно поддържа становището, че смъртното наказание е жестоко, нечовешко и несъвместимо с човешкото достойнство при всички обстоятелства. Но дори и извън тази принципна позиция, новият израелски закон нарушава основните гаранции, признати от международната общност за защита на правата на човека на лицата, изправени пред смъртно наказание. Дискриминационният му характер и липсата на гаранции за справедлив процес нарушават правото на живот и защитата, заложени в международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека, като Четвъртата женевска конвенция, Хагските конвенции, Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията срещу изтезанията.
Дипломатическите усилия на ЕС и неговите държави-членки, призоваващи Израел да промени курса си, досега се оказаха неефективни. Това ужасяващо развитие се случва на фона на продължаващата предизвикана хуманитарна катастрофа в Газа, която Комисията за разследване на ООН, множество палестински, израелски и международни организации, както и независими експерти, определиха като геноцид, и на фона на ускоряващата се де факто анексия на Западния бряг, както бе признато от Международния съд в неговото консултативно становище от 19 юли 2024 г. Приемането на закона за смъртното наказание е част от модела на дискриминационни политики и практики срещу палестинците, които в същото консултативно становище Международният съд е счел за нарушение на член 3 от Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация, който забранява расовата сегрегация и апартейда.
В подкрепа на тези политики Израел вече е престъпил установените червени линии на ЕС: напредъкът в строителството на селища в зона Е1, което нарушава териториалната цялост на Западния бряг, с намерението да се предотврати бъдеща палестинска държава; забраната на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток и атаките срещу нейните съоръжения, включително училища и клиники, построени и управлявани с принос от ЕС; изгонването на международни НПО чрез рестриктивни процедури за регистрация; принудителните изселвания на палестински жители в Източен Йерусалим; принудителното разселване на десетки хиляди палестинци и широкомащабното разрушаване на палестински домове и инфраструктура в Западния бряг, включително проекти, финансирани от ЕС; продължаващата безнаказаност за злоупотреби от страна на израелските сили за сигурност и подкрепяното от държавата насилие от страна на заселниците; съобщения за широко разпространени и системни случаи на изтезания и малтретиране на палестински затворници; ограничения на религиозните свободи; нападения срещу журналисти; и отказ на достъп на служители на ЕС.
Както припомни и върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи Калас в своето изявление от 31 март, Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел установява спазването на демократичните принципи като съществен елемент от отношенията между ЕС и Израел. Преглед, проведен от ЕС през юни 2025 г. въз основа на член 2 от Споразумението, установи, че Израел нарушава своите задължения в областта на правата на човека поради сериозни злоупотреби срещу палестинци и нарушения на законите на войната, както в Газа, така и в Западния бряг, включително Източен Йерусалим.
Девет месеца по-късно времето за действие отдавна е изтекло. Европейският съюз трябва да отстоява своите декларирани принципи и правни задължения, като най-накрая суспендира, като минимална незабавна мярка, търговската част от Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел и приеме други мерки, както предложи председателят фон дер Лайен през септември 2025 г.
Подписали:
- 11.11.11
- ACT Alliance EU
- Act Church of Sweden
- ActionAid International
- Амнести Интернешънъл
- American Friends Service Committee (AFSC)
- Bystanders No More
- Caritas Europa
- Caritas MONA (Middle East and North Africa)
- Child Rights International Network (CRIN)
- Children Not Numbers
- Christian Aid
- CIDSE – International Family of Catholic Social Justice Organisations
- CNCD-11.11.11
- Cooperazione Internazionale Sud-Sud (CISS)
- DanChurchAid
- 80:20 Educating and Acting for a Better World
- EuroMed Rights
- Finn Church Aid
- Global Centre for the Responsibility to Protect (GCR2P)
- Human Rights Watch
- Insecurity Insight
- International Federation for Human Rights (FIDH)
- Lebanese Center for Human Rights (CLDH)
- Norwegian Church Aid
- Oxfam
- Pax Christi International
- Public Commitee Against Torture in Israel
- Trócaire
- United Against Inhumanity
- Women’s Centre for Legal Aid and Counselling (WCLAC)