От 28 декември 2025 г. иранските власти са започнали смъртоносни репресии над протестиращите в цялата страна. Те са белязани от незаконно използване на сила и огнестрелно оръжие от страна на силите за сигурност, както и от масови произволни арести, заявиха днес Амнести Интернешънъл и Human Rights Watch.
Констатациите на двете организации разкриват, че силите за сигурност – включително Ислямската революционна гвардия (IRGC) и иранската полиция, известна с персийската си абревиатура FARAJA – са използвали незаконно пушки, ловни пушки, заредени с метални сачми, водни оръдия, сълзотворен газ и побои. Целта е била да се разпръснат, сплашат и накажат предимно мирни протестиращи.
Репресиите са довели до убийството на най-малко 28 протестиращи и минувачи, включително деца. Според достоверна информация, събрана от Амнести Интернешънъл и Human Rights Watch, убийствата са извършени в 13 града в осем провинции между 31 декември 2025 г. и 3 януари 2026 г.
„Хората в Иран, които се осмеляват да изразят гнева си след десетилетия на репресии и да изискват фундаментални промени, отново са изправени пред смъртоносната практика на силите за сигурност, които незаконно стрелят, преследват, арестуват и бият протестиращи. Това напомня сцените от протестите „Жена, живот, свобода“ през 2022 г.
Върховният орган за сигурност на Иран – Върховният съвет за национална сигурност – трябва незабавно да издаде заповеди на силите за сигурност да прекратят незаконното използване на сила и огнестрелно оръжие.“, заяви Диана Елтахави, Заместник-директор на Амнести Интернешънъл за Близкия изток и Северна Африка.
Протестите избухнаха на 28 декември 2025 г. след рязък срив на валутата, на фона на галопираща инфлация, хронично лошо управление на основни услуги, включително достъпа до вода, и влошаващи се условия на живот.
Първоначално протестите започнаха със затваряне на магазини и стачки в Големия базар в Техеран. Те бързо се разпространиха в цялата страна и прераснаха в улични демонстрации с призиви за падането на системата на Ислямската република и искания за спазване на правата на човека, достойнството и свободата.
Властите отговориха с насилствено разпръскване на протестите и масови арести. Стотици души вече са произволно задържани и изложени на риск от изтезания и други форми на малтретиране.
„Честотата и упоритостта, с които иранските сили за сигурност незаконно използват сила, включително смъртоносна сила, срещу протестиращите, в съчетание със систематичната безнаказаност на членовете на силите за сигурност, показват, че използването на такива оръжия за потушаване на протестите остава утвърдена държавна политика“, заяви Майкъл Пейдж, заместник-директор за Близкия изток и Северна Африка в Human Rights Watch.
Human Rights Watch и Амнести Интернешънъл разговаряха с 26 души, сред които протестиращи, очевидци, защитници на правата на човека, журналисти и медицински специалист. Те прегледаха официални изявления и анализираха десетки досстоверни видеоклипове, публикувани онлайн или споделени с организациите. Независим патолог, консултиран от Амнести Интернешънъл, прегледа изображения на ранени или убити протестиращи.
Върховният орган за сигурност на Иран – Върховният съвет за национална сигурност – трябва незабавно да издаде заповеди на силите за сигурност да прекратят незаконното използване на сила и огнестрелно оръжие.
Диана Елтахави, Заместник-директор на Амнести Интернешънъл за Близкия изток и Северна Африка
Висши държавни служители демонизираха протестиращите като „бунтовници“ и обещаха „твърди“ репресии.
На 3 януари 2026 г., когато силите за сигурност убиха най-малко 11 протестиращи, върховният лидер Али Хаменеи заяви, че „бунтовниците трябва да бъдат поставени на мястото им“. Същия ден провинциалният корпус на IRGC в провинция Лорестан обяви, че периодът на „толерантност“ е приключил, и обеща да действа „без милост“ срещу „бунтовниците, организаторите и лидерите на протестните движения“.
На 5 януари 2026 г. председателят на съдебната власт също нареди на прокурорите да не проявяват „снизходителност“ към протестиращите и да ускорят съдебните им процеси.
Държавите членки на ООН и регионалните органи, включително ЕС, трябва недвусмислено и публично да осъдят случващото се. Те следва да предприемат спешни дипломатически действия, за да окажат натиск върху иранските власти да спрат кръвопролитието, заявиха Амнести Интернешънъл и Human Rights Watch.
Предвид преобладаващия климат на системна безнаказаност, който е позволил на иранските власти многократно да извършват престъпления по международното право – включително убийства, изтезания, изнасилвания и насилствени изчезвания с цел елиминиране и наказание на дисидентите – организациите призовават прокурорите в други държави да започнат наказателни разследвания. Те следва да действат съгласно принципа на универсалната юрисдикция, с оглед издаване на заповеди за арест на заподозрените лица.
Незаконно използване на сила и убийства
Всички 28 жертви са били застреляни от силите за сигурност, включително с метални сачми, изстреляни от пушки. В съответствие с добре документираните модели на отричане и заглушаване от страна на държавата, властите отричат отговорността си за убийствата.
Длъжностни лица са принудили семействата на някои от жертвите да се явят в държавните медии и да обвинят за смъртта им инциденти или други протестиращи. Семействата са били заплашвани с репресии и тайно погребване на близките им, ако не се подчинят.
Амнести Интернешънъл и Human Rights Watch установиха, че протестиращите са били предимно мирни. Макар да са прегледали кадри и доклади, според които някои протестиращи са участвали в актове на насилие, във всички случаи на стрелба, разследвани от организациите, не е имало непосредствена заплаха за живота или сериозни наранявания, които да оправдаят употребата на огнестрелно оръжие.
Според събраните доказателства най-смъртоносното потискане е било в провинциите Лорестан и Илам, населени с кюрдски и лурски етнически малцинства. Най-малко осем души са били убити в Лорестан и пет – в Илам.
Убийства са документирани и в провинциите Чахармахал и Бахтиари, Фарс и Керманшах, където във всяка са загинали най-малко четирима души, както и в Исфахан, Хамедан и Кум, където е загинал по един човек.
Протестираща в Азна, провинция Лорестан, разказа на Амнести Интернешънъл, че вечерта на 1 януари 2026 г. силите за сигурност са открили огън по мирни протестиращи близо до офиса на областния управител на площад Азадеган. Тя сподели видео, което организациите провериха и което показва агент на IRGC, стрелящ по протестиращи.
След като тълпата се разпръснала, някои протестиращи се прегрупирали пред близкия полицейски участък. Там силите за сигурност отново открили огън.
Проверени видеоклипове, публикувани онлайн на 1 януари 2026 г., показват протестиращи пред участъка, които скандират. В поне един от достоверните видеоклипове се чуват изстрели.
Проверена информация показва, че в Азна са били убити най-малко шестима протестиращи, сред които Вахаб Мусави, Мостафа Фалахи, Шаян Асадолахи, Ахмадреза Амани и Реза Моради Абдолванд.
Властите продължават да задържат тялото на 16-годишния Таха Сафари, който първоначално беше обявен за изчезнал. Информиран източник съобщи на Амнести Интернешънъл, че на 3 януари 2026 г. членове на семейството на Таха Сафари са отишли в полицейско управление, за да попитат за местонахождението му. Служител там им е показал снимки на няколко починали лица, сред които семейството е разпознало Таха Сафари.
На снимката на тялото му се виждат тежки наранявания по главата.
Протестиращ в Малекшахи, провинция Илам, съобщи на Амнести Интернешънъл, че следобеда на 3 януари 2026 г. стотици мирни протестиращи са марширували от площад Шохада към база на IRGC Басидж. Той разказа:
„Агенти на IRGC откриха огън от вътрешността на базата, стреляйки … без да се интересуват кого уцелват … Трима-четирима души бяха убити на място, а много други бяха ранени. Протестиращите бяха напълно невъоръжени.“
Два проверени видеоклипа от Малекшахи, заснети следобеда, показват протестиращи пред базата на Басидж, които бягат на фона на звука от изстрели. Друг видеоклип, публикуван онлайн, показва шестима агенти вътре в базата, като поне един от тях стреля с оръжие по протестиращите.
На двата видеоклипа се виждат три жертви с видими наранявания, които не мърдат.
Информирани източници съобщават, че трима протестиращи – Реза Азимзаде, Латиф Карими и Мехди Емамипур – са били убити на място. Други двама, Фарес (Мохсен) Ага Мохамади и Мохамад Реза Карами, са починали по-късно от раните си.
В района на Джафарабад в Керманшах, провинция Керманшах, Реза Ганбари и двама братя – Расул Кадивариан и Реза Кадивариан – са били застреляни на 3 януари 2026 г. Защитник на правата на човека съобщи, че агенти в цивилни дрехи, пристигнали с три бели автомобила, са стреляли с метални сачми по братята. Те са били сред група протестиращи, опитващи се да блокират пътя.
В провинция Чахар-Махал и Бахтиари Ахмад Джалил и Саджад Валаманеш са били убити от силите за сигурност по време на протести в Лордеган на 1 януари 2026 г. Соруш Солеймани е бил убит в Хафшеджан на 3 януари 2026 г., според информация, получена от защитник на правата на човека.
Амнести Интернешънъл и Human Rights Watch прегледаха снимки на телата им, на които се виждат класически следи от рани от метални сачми по торса.
Тежко ранени протестиращи
Организациите документираха вреди в огромен мащаб от широко разпространеното използване на метални сачми, изстреляни от пушки. Сред тях са наранявания на главата и очите, както и травми, причинени от побои и стрелба с пушки.
Протестиращ от Дехдашт, провинция Кохгилуе и Бойер-Ахмад, заяви, че силите за сигурност са го простреляли по време на протестите на 3 януари 2026 г. От страх да не бъде арестуван, той е избегнал болнично лечение, въпреки риска да загуби крака си.
Независим патолог, консултиран от Амнести Интернешънъл, който е прегледал снимка на нараняването, отбеляза, че то може да е причинено от един-единствен сачмен изстрел.
На 6 януари 2026 г. фотограф от град Илам публикува видео в социалните медии, на което се вижда окървавеното му лице, покрито с рани от метални сачми. Показвайки метална сачма пред камерата, той заяви, че силите за сигурност използват ловни патрони срещу протестиращите:
„За тях убиването на човек е игра. Те смятат, че ние сме плячка, а те са ловци.“
Една жена от град Есфахан разказа на Амнести Интернешънъл, че агент я е бутнал на земята и я е ритал по гърба, докато тя бягала от силите за сигурност, които разпръсквали протестите с насилие. Тя сподели снимки, на които се вижда окървавеното ѝ лице с множество ожулвания.
„Колкото повече се съпротивлявах, толкова по-силно ме притискаше“, каза тя. „Не можех да мръдна. Виках, но той ми каза да млъкна.“
Организациите установиха, че присъствието на силите за сигурност в болниците е възпряло много ранени протестиращи да потърсят медицинска помощ, което е увеличило риска от смърт.
Според защитник на правата на човека, Мохсен Армак е починал в Хафшеджан, провинция Чахар-Махал и Бахтиари, след като е бил откаран в животновъдна ферма, вместо в болница. Той е бил ранен с метална сачма на 3 януари.
На 4 януари 2026 г. специалните сили на FARAJA и IRGC атакуват болница „Имам Хомейни“ в Илам, където са се лекували ранени протестиращи. Според правозащитник и проверени видеозаписи, агенти са стреляли с пушки, заредени с метални сачми и сълзотворен газ, в болницата. Те са разбили стъклени врати и са пребили пациенти, техни близки и медицински работници.
Масови произволни арести
Силите за сигурност произволно арестуваха стотици протестиращи, включително деца на възраст едва 14 години, по време на разгонването на протестите и при нощни рейдове по домовете. Някои от задържаните са били отведени директно от болниците.
Властите са подложили много от тях на насилствено изчезване и задържане в изолация, излагайки ги на риск от изтезания и други форми на малтретиране.
Държавните органи вече са излъчили принудителни „признания“ на задържани лица. На 5 януари 2026 г. Tasnim News, свързана с IRGC, излъчи „признания“ на 18-годишна жена и 16-годишно момиче, обвинявайки ги в „ръководство на бунтове“.
Иранските власти трябва незабавно и безусловно да освободят всички, които са задържани единствено заради това, че са участвали мирно в демонстрации или са изразили подкрепа за тях. Всички задържани трябва да бъдат защитени от изтезания и други форми на малтретиране и незабавно да получат достъп до своите семейства, адвокати и необходимата медицинска помощ.