Автор: Маргарита Спасова

В отговор на новината, че руските власти са обявили Амнести Интернешънъл за „нежелана организация“, като по този начин криминализират дейността ѝ и всякаква връзка с нея в Русия, Аньес Каламар, Генерален секретар на Амнести Интернешънъл заяви:  

На 13 май 2025 г. вечерта, унгарското правителство внесе законопроект, който може сериозно да ограничи свободата на сдружаване. Предложеният закон е насочен към неправителствените организации, особено тези, които получават финансиране от чужбина. Макар да е озаглавен като „Закон за прозрачността в общественото пространство“, според много експерти той всъщност цели да затрудни работата на организации, които не са свързани с властта.

Турските власти трябва да прекратят употребата на ненужна и безразборна сила от страна на силите за сигурност срещу мирни демонстранти и да разследват незаконните актове на насилие, извършени от полицията срещу протестиращите, заяви Амнести Интернешънъл, предвид засилващите се протести срещу задържането на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу.

В отговор на съобщението на Cellebrite, че ще спре използването на своето оборудване за дигитална съдебна експертиза за някои от клиентите си в Сърбия, вследствие на доклада на Амнести Интернешънъл за злоупотребата с шпионски софтуер и продукти за съдебна експертиза от страна на сръбските власти за незаконно преследване на активисти и журналисти, Donncha Ó Cearbhaill, ръководител на Лабораторията за сигурност в Амнести Интернешънъл, заяви:  

В отговор на днешната оправдателна присъда на експерта по съдебна медицина проф. Шебнем Корур Финджанджъ по делото, в което тя беше обвинена в „публично очерняне на турската държава“ по член 301 от турския Наказателен кодекс, ръководителят на кампаниите на Амнести Интернешънъл Турция Едже Мили заяви:

Амнести Интернешънъл призовава беларуските власти незабавно да прекратят жестоката си кампания на репресии срещу всяко несъгласие, която лишава народа на Беларус от свобода на словото в навечерието на президентските избори, насрочени за 26 януари.

В отговор на осъждането на адвокатите на покойния руски затворник на съвестта Алексей Навални Мари Стрътърс, Директор на Амнести Интернешънъл за Източна Европа и Централна Азия, заяви:

В отговор на използването на ново репресивно законодателство от страна на грузинските власти за разправа с протестиращите в Грузия Денис Кривошеев, заместник-директор на Амнести Интернешънъл за Източна Европа и Централна Азия, заяви:

На 25 декември 2024 г. президентът на Ангола Жоао Лоуренсо обяви, че е помилвал Ана да Силва Мигел (известна като Нет Нахара) и активистите Адолфо Кампуш, Ерменегилдо Виктор Жозе (известен като Жилдо дас Руас), Жилсон Морейра (известен като Танаис Неутро) и Абрао Педро Сантуш (известен като Пенсадор).Властите са освободили Нет Нахара на 1 януари 2025 г., а останалите четирима – на 6 януари 2025 г.Нет Нахара бе арестувана на 13 август 2023 г. в дома ѝ в столицата на Ангола Луанда, след като излъчва на живо видеоклип в TikTok, в който критикува президента Лоуренсо. Полицията арестува другите четирима активисти на 16 септември 2023 г. в Луанда преди планиран протест в знак на солидарност с таксиметровите шофьори.

Нет споделя истории от живота си със своите последователи – както хубавите моменти, така и трудните. Тя е жизнерадостна, забавна и не се страхува да говори за това, което смята за истина. Нет насърчава жените да се образоват и да се стремят към независимост. Освен това смело споделя, че има ХИВ, и дава съвети как да се пазим и да се грижим за здравето си. 

Това кара Мария да се ангажира с президентските избори през август 2020 г.