Повече от месец след обявяването на примирие в Газа на 9 октомври, израелските власти продължават да извършват геноцид срещу палестинците в окупираната ивица Газа, като продължават умишлено да създават условия на живот, които водят до тяхното физическо унищожение. Израел строго ограничава влизането на доставки и възстановяването на услуги, които са от съществено значение за оцеляването на цивилното население – включително хранителни продукти, медицински консумативи и електроенергия – както и сериозно ограничава медицинските евакуации.
Израелските власти продължават да забраняват влизането на оборудване и материали, необходими за ремонт на жизненоважната инфраструктура и за отстраняване на невзривени боеприпаси, замърсени отломки и канализация, които представляват сериозна и потенциално необратима заплаха за общественото здраве и околната среда.
Системното изгонване на палестинци от домовете им и от някогашните най-плодородни земи продължава, като израелската армия е разположена на 58% от територията на ивицата Газа. Това изгонване рискува да стане перманентно.
Няма и никакви съдебни преследвания или разследвания на геноцидни действия от страна на израелските власти, поне такива, които да са били публично оповестени или признати. Напротив, жестоките престъпления, извършени срещу палестинци, включително изнасилвания и други форми на сексуално насилие, изтезания и други форми на малтретиране на палестински затворници, продължават да получават висока политическа подкрепа в Израел и във военните среди.
Не само че степента на дехуманизация на палестинците не е намаляла след прекратяването на огъня и връщането на заложниците, но е предложено и ново законодателство за смъртното наказание, което в настоящата си формулировка означава, че то ще се прилага предимно срещу палестинци.
Израел продължава да пречи на достъпа до ивицата Газа на международни съдебни експерти и следователи, включително международни правосъдни органи и механизми, мандатирани от ООН, както и на международни правозащитни организации и международни медии. Това ефективно пречи на събирането на доказателства, които са чувствителни към времето и които биха били от съществено значение за потърсване на отговорност и предоставяне на обезщетение на жертвите и оцелелите.
Ограничения върху помощта и хуманитарните материали
Ограничената помощ за малцина не означава, че геноцидът е приключил или че намеренията на Израел са се променили.
Както е посочено в доклада на Амнести Интернешънъл за геноцида в Газа, „действието на „умишлено налагане на условия на живот на групата, които са изчислени да доведат до нейното физическо унищожение“, както е забранено съгласно член II, буква (c) от Конвенцията за геноцида, се отнася до методи на унищожение, които не убиват незабавно членовете на групата, но които в крайна сметка могат да доведат с течение на времето до тяхното физическо или биологично унищожение.
Такива действия включват, но не се ограничават до подлагане на групата на хранителен минимум за физическо оцеляване, свеждане на основните медицински услуги под минималните необходими стандарти, систематично прогонване на членовете на групата от домовете им и „ като цяло създаване на обстоятелства, които биха довели до бавна смърт“, като липса на подходяща храна, вода, подслон, облекло или санитарни условия. При липса на преки доказателства за основното намерение, с което са наложени условията на живот – с други думи, дали те са били изчислени така, че да доведат до физическо унищожение, международната съдебна практика е постановила, че може да се вземе предвид „обективната вероятност тези условия да доведат до физическо унищожение на групата“. При оценката на такава вероятност могат да се вземат предвид следните фактори: действителният характер на условията на живот, продължителността на времето, през което членовете на групата са били подложени на тях, и характеристиките на групата, като например нейната уязвимост, включително по-специално децата.
Никое от тези условия, наложени от Израел, не се е променило от доклада на Амнести Интернешънъл от декември 2024 г., а физическото състояние на самите палестинци се е влошило, като инфраструктурата, необходима за тяхната оцеляване, е почти напълно унищожена. Упорития отказ на Израел да осигури достатъчна помощ на палестинците в Газа или да вдигне незаконната си блокада, включително чрез отваряне на всички гранични пунктове, е неопровержимо доказателство, че този геноциден акт продължава и че намерението на Израел остава непроменено. Той съзнателно и умишлено продължава по този път, като пренебрегва многократните заповеди и консултативни становища на Международния съд, който потвърди международните задължения на Израел да доставя храна, медицински материали, провизии и други основни продукти на населението, изисква от Израел да сътрудничи на UNRWA и обяви окупацията на Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим за незаконна. Израел също така отказва да предостави пълен достъп на журналисти и наблюдатели на правата на човека, като по този начин се опитва да скрие пълния мащаб на въздействието на своите действия.
Според Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (ОCHA) между 10 октомври и 13 ноември израелските власти са блокирали влизането в Газа на над 6480 тона хуманитарни помощи, координирани от различни органи на ООН. Те включват материали за подслон и оборудване, необходимо за пречистване на отпадни води, поддръжка и ремонт на водоснабдителната и канализационната инфраструктура, както и за отстраняване на невзривени боеприпаси и замърсени отломки.
Тези ограничения продължават да влошават хуманитарната ситуация в Газа, която е резултат от 18 години незаконна блокада, допълнително утежнена от интензивните израелски военни операции през последните две години, които сериозно повредиха или унищожиха инфраструктурата за водоснабдяване и канализация в цялата ивица Газа.
Инженер, отговарящ за водоснабдяването и канализацията в град Газа, заяви пред Амнести Интернешънъл, че общината е успяла да осигури само една трета от дневните нужди на населението от вода:
„Преди войната имахме капацитет да осигурим 100 000 кубически метра вода дневно чрез главната десалинизационна станция на града, която беше унищожена в началото на геноцида, чрез 84-те общински кладенеца на града и чрез тръбопровода, свързан с водоснабдителната мрежа Mekorot в Израел. След като повечето общински кладенци бяха напълно разрушени или сериозно повредени, с недостига на гориво, необходимо за работата на частните кладенци, и отказа на израелските власти да разрешат доставката на резервни части за ремонт на повредените тръби или на водоноски, можем да произвеждаме само около 35 000 кубически метра вода дневно. Големи части от град Газа продължават да нямат течаща вода… Дори домакинствата, които получават вода, не достигат и близко до дневните си нужди за консумация.“
Инженери от общините Газа Сити и Дейр ал-Балах, както и от крайбрежната водна служба в южната част на Газа, съобщиха на Амнести Интернешънъл, че израелските власти са отхвърлили техните искания, отправени чрез органи на ООН, за внос на помпи за почистване на канализацията и друго оборудване, необходимо за управлението на отпадните води.
Силните дъждове на 15-16 ноември наводниха хиляди палатки на разселени хора, оставяйки семействата без подслон, с намокрени дрехи и вещи. Тези опустошителни сцени дават малка представа за катастрофалните условия, с които хората ще се сблъскат през зимата, на фона на опасенията от катастрофално преливане на канализацията.
28-годишна вдовица разказа на Амнести Интернешънъл, че не е успяла да намери сухи дрехи или завивки за двегодишната си дъщеря, след като палатката им е била наводнена от проливните дъждове.
През декември 2024 г. Human Rights Watch подчерта, че от октомври 2023 г. израелските власти умишлено пречат на палестинците да получат достъп до необходимото за оцеляването им количество вода, и описа това като акт на геноцид. Тези пречки продължават да съществуват, а тяхното въздействие е още по-голямо поради допълнителните щети, нанесени през изминалата година, и продължителната липса на ремонтни работи.
Баща на шест деца разказа на Амнести Интернешънъл, че липсата на достъп до вода е попречила на семейството му да се върне в дома си в Тел ал-Хауа, град Газа: „В началото на войната успявахме да се справяме с това, но сега сме напълно изтощени; нямам сили да започвам от нулата отново, след толкова много премествания.“
29-годишна медицинска сестра, която се е върнала със семейството си в разрушения им дом в Джабалия, в северната част на Газа, след като многократно е била разселена, и сега живее в импровизирано убежище сред руините на дома им, каза: „Нямаме електричество, вода или каквато и да е инфраструктура. Не можем да изпомпваме вода от кладенеца до дома ни, защото няма гориво за водната помпа, но успяваме да вземем малко вода от близкото училище, където са намерили подслон много разселени семейства.“ Въпреки условията, тя каза, че семейството й е в по-добра ситуация от хората, които остават разселени и не знаят кога или дали изобщо ще могат да се върнат.
Израел продължава да забранява на UNRWA, най-големия доставчик на помощ и образование, да координира влизането на доставки в Газа. Това се случва въпреки заключението на Международния съд (ICJ) от миналия месец, че Израел има задължението да не пречи на работата на UNRWA и други хуманитарни организации в ОПТ и че всъщност Израел има задължението да улеснява техните операции. Това възпрепятстване на UNRWA и други организации нарушава и многократните временни мерки на ICJ, налагани на Израел да позволи безпрепятствен достъп на хуманитарна помощ в Газа.
Исканията на други големи хуманитарни организации за влизане на спешно необходима помощ в Газа също са били отхвърлени на основание липса на регистрация в Израел, условие, което Израел налага, за да ограничава произволно хуманитарните операции. Тези ограничения затрудняват особено способността на международните медицински организации да доставят основни медицински материали в Газа, лишавайки палестинските пациенти от животоспасяващи лекарства.
Служител на голяма международна хуманитарна организация е съобщил на Амнести Интернешънъл, че им е било позволено да внасят в Газа само хигиенни комплекти, а исканията им за внасяне на други критично важни доставки са били отхвърлени или останали без отговор.
Тези ограничения се отразяват в мрачната реалност на живота в Газа, където продължаващият сериозен недостиг на медицински консумативи – включително лекарства за кръвно налягане, инфекции, бъбречна недостатъчност, рак или диабет – остава изключително тежък. Въздействието на този недостиг се утежнява от факта, че много палестинци в Газа са по-уязвими към заболявания и разпространението на болести поради продължаващите последици от недохранването и продължителната лишаване от здравни грижи. Спешен лекар от болницата „Ал-Шифа“ каза пред Амнести Интернешънъл:
„Пациенти с хронични заболявания, особено възрастни хора, пристигат в нашата болница и ние не можем да направим нищо, за да спасим живота им. Сега, след като смъртните случаи в резултат на бомбардировките значително са намалели след прекратяването на огъня, виждаме случаи, които преди войната лесно биха могли да бъдат предотвратени – хора със сърдечни заболявания, с диабет, с бъбречна недостатъчност, за които нямаме оборудване, персонал, нито капацитет да лекуваме. Те умират бавно.“
Той добави: „Въпреки че ситуацията за нас се подобри след прекратяването на огъня и откриването на нови центрове за първична медицинска помощ, недостигът на животоспасяващи медицински консумативи продължава да затруднява спасяването на пациенти, особено на хора с усложнения в резултат на диабет, недостиг на лекарства, необходими за пациенти с рак или сърдечни заболявания.“
Според Министерството на здравеопазването в Газа, цитирано от OCHA, 343 от 622 (повече от 55%) основни лекарства в момента са на нулеви нива на запаси. Това включва 74% от лекарствата за химиотерапия и кръвни заболявания, 64% от лекарствата за първична медицинска помощ, 56% от лекарствата за здравето на майките и децата и 50% от лекарствата за бъбречна трансплантация и хемодиализа. Освен това 710 от 1006 медицински изделия за еднократна употреба, известни като консумативи (71 %), са на нулево ниво на запасите през октомври 2025 г.
Те включват 100% от консумативите за операции на отворено сърце и катетеризация, 99% от консумативите за ортопедична хирургия и 91% от консумативите за офталмологична хирургия.
Ситуацията е особено опасна за хората, които се нуждаят от животоспасяващо лечение извън Газа, но нямат достъп до него. Това често се дължи на забавянията от страна на Израел при издаването на разрешителни и на продължаващата забрана за лечение на палестинци от Газа в болници в Западния бряг, включително Източен Йерусалим, и в Израел.
Според Световната здравна организация, в месеца след подписването на примирието, тя е улеснила медицинската евакуация от Газа на 165 пациенти, включително 105 деца. Най-малко 16 500 критично болни или ранени палестинци – близо 4000 от които деца – се нуждаят от спешно специализирано лечение.
Незаконно разселване при нечовешки условия
Масовото принудително преместване на палестинци продължава, влошавайки условията, в които живеят палестинците, и се използва като оправдание за убийствата на палестинци. Според споразумението за прекратяване на огъня, израелската армия остава напълно разположена в около 54-58 % от ивицата Газа, като оставя тази зона изолирана от останалата част от ивицата Газа. Периметърът на тази зона е неясен на картите, публикувани от израелската армия, а в някои случаи е очертан с бетонни блокове и се нарича „жълтата линия“. В рамките на тази зона израелската армия през последните две години изпълнява щателен план за унищожаване и изравняване на цялата територия, на която след това са създадени военни постове.
На палестинците се пречи да се върнат в домовете си или на земеделските си земи, намиращи се в райони отвъд жълтата линия, а израелската армия стреля по онези, които се приближават. Около 93 палестинци, опитващи се да преминат и да се върнат в домовете си, са били убити.
Като пречи на хората да имат достъп до земеделските си земи и източници на производство на храна, Израел утежнява въздействието на умишлените си ограничения върху влизането на питателна храна и други жизнени необходимости. Ограниченията на достъпа и широко разпространеното унищожаване на земеделски и индустриални райони, заедно с строгите ограничения на Израел върху риболова в Газа, пречат на палестинците да имат достъп до независими форми на прехрана, като умишлено ги принуждават да разчитат изцяло на недостатъчното снабдяване с храна и други стоки, чието влизане и разпределение в Газа Израел произволно ограничава.
54-годишна учителка разказа на Амнести Интернешънъл, че все още е принудена да живее в нехигиенични условия в пренаселен
лагер, защото домът й в Шуджайя се намира отвъд жълтата линия:
„Бихме били готови да се върнем в Шуджайя, дори и само за да разпънем палатки върху руините на разрушените ни домове, но жълтата линия ни пречи да го направим. Съседи, които отидоха в Шуджайя само за да огледат щетите по домовете си, бяха застреляни, защото израелската армия заяви, че са пресекли линията.“
Разселеното население е изложено на нехигиенични и пренаселени условия, което утежнява разпространението на болести сред хора, чиято имунна система остава слаба поради недохранване и продължително лишаване от здравни грижи, а много от основните райони на разселване нямат инфраструктура, необходима за поддържане на живота. Изселването се усложнява от обширното разрушение на инфраструктурата, включително пътищата, и липсата на транспорт, което затруднява още повече достъпа на палестинците до ограничените медицински услуги и ефективното разпределяне на помощта от агенциите в ивицата Газа.
Ситуацията е особено тежка за хората с увреждания. 56-годишен човек в инвалидна количка от бежанския лагер Джабалия, който оттогава е преместен в лагер в Ал-Завайда, каза:
„Тук всичко е трудно. Няма тоалетни, оборудвани за хора с инвалидни колички, така че всеки път, когато ми се налага да ползвам тоалетната, за мен е мъчение. За нас може би единственото нещо, което се подобри, е фактът, че непрестанните бомбардировки спряха; че поне сега има някаква сигурност, но също така е по-лошо, защото сега не виждаме никакъв край на хоризонта. Обречени ли сме да останем в палатки и в лагера до края на живота си, без достойнство, без уединение?“
24-годишната Дуния ал-Аджрами, която беше ранена при израелски удар на 16 ноември 2024 г. и на която се наложи да бъде ампутиран единият крак над коляното и да бъдат отстранени четири пръста, описа предизвикателствата, пред които е изправена в лагера като човек с увреждания:
„Аз съм специалист по специално образование; преди войната имах работа, работех с деца… Травмата ме лиши от независимостта ми, но още по-лошото е, че палатката ме лишава от човечността ми. Тоалетните не са достъпни, много ми е трудно да се движа в палатката, да се къпя. Преди издържах семейството си, но сега сме напълно зависими от помощта.“
Медицинска сестра, която не може да се върне в родния си дом на изток от жълтата линия, разказа пред Амнести Интернешънъл: „Бях разселена многократно и загубих всичко, а сега живея в палатка в условия, които не биха могли да бъдат по-лоши, тъй като в момента вали силен дъжд и навсякъде е наводнено, а с настъпването на зимата ситуацията ще се влоши още повече. Ако поне можехме да се върнем на земята си, щяхме да можем да се подслоним в развалините на къщата си и поне щяхме да имаме малко уединение. Поне щеше да е наш дом.“
Международният натиск трябва да спре всички геноцидни действия, а не само бомбардировките.
В доклада си за геноцида в Израел през декември 2024 г. Амнести Интернешънъл подробно описа обширните доказателства за умишленото създаване от страна на Израел на условия на живот, изчислени така, че да доведат до физическото унищожение на палестинците в Газа. Организацията също така предоставя доказателства за геноцидните намерения на Израел, основани на общия контекст, в който са били извършени забранените действия, наличието на модел на поведение, мащаба и систематичния характер на забранените действия, както и мащаба, характера, обхвата и степента на вредата, претърпяна от защитената група. С изключение на прекратяването на непрекъснатите бомбардировки, почти нищо не се е променило от това, което е документирано в доклада на Амнести Интернешънъл от декември 2024 г., и нищо не сочи, че намеренията на Израел са се променили.
Системата на апартейд на Израел срещу палестинците продължава, като палестинците са подложени на постоянна дехуманизация. Държавната политика на Израел на дискриминация и принудително преселване на палестинци в окупирания Западен бряг се е влошила, като се наблюдава увеличаване на подкрепяното от държавата насилие и убийства. Израел продължава с произволните арести на палестинци, изтезанията и другите форми на малтретиране на задържаните, като от октомври 2023 г. най-малко 98 души са загинали в затвора. Всички тези „виновни действия, систематично насочени срещу една и съща група“ остават доказателство за намеренията на Израел.
В самата окупирана Газа палестинците остават о в по-малко от половината от територията, в районите, които са най-малко подходящи за живот, като хуманитарната помощ все още е силно ограничена. Дори и днес, след многократни предупреждения от международни организации, три набора от правно обвързващи заповеди от Международния съд и две консултативни становища на Международния съд, и въпреки задълженията на Израел по международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека, както като окупационна сила, така и като страна в въоръжен конфликт, Израел умишлено продължава да не предоставя и да не позволява необходимите доставки да достигнат до цивилното население в Газа.
Примирието беше резултат от международен натиск, включително от страна на неговия съюзник, Съединените щати, а не резултат от някаква очевидна промяна в нагласите.
Международната юриспруденция признава, че международният натиск може да попречи на извършителя на „геноциден план да го приведе в действие по най-пряк и ефективен начин“ и вместо това да го принуди да приеме „метод, който би му позволил да реализира геноцидния замисъл, като същевременно сведе до минимум риска от отмъщение“. Към настоящия момент, въпреки че бомбардировките са до голяма степен прекратени, Израел продължава да ограничава и възпрепятства помощта за Газа, като поддържа условия на живот, които водят до физическото унищожение на населението – бавната смърт, за която съобщават наблюдатели в Газа. Всякакви епизодични усилия на Израел да позволи предоставянето на хуманитарна помощ или други основни доставки на населението на Газа не опровергават заключението за геноцидно намерение, стига тези усилия да са непоследователни или недостатъчни и да не водят до фундаментална промяна в условията на живот, наложени на палестинците в Газа. И в този момент е ясно, че Израел няма да позволи предоставянето на помощ, достатъчна за създаване на условия за поддържане на живота в Газа, освен ако международната общност не изисква от него да предприеме ефективни мерки за гарантиране на това.