Днес Европейската комисия представи предложение за преразглеждане на Директивата за връщането от 2008 г., с което се изменя правната рамка на ЕС за връщане или депортиране извън ЕС. Вследствие на натиска от страна на някои държави членки в законодателството на ЕС се въвежда и евентуално правно основание за „центрове за връщане“ чрез „споразумения или договорености“ с трети държави.
„Европейската комисия отстъпи пред неприложимите, скъпи и нехуманни искания на няколко кресливи правителства, които са срещу правата на човека и против миграцията. През 2018 г. самата Комисия отхвърли концепцията за „центрове за връщане“. Тя е наясно, че тези предложения ще доведат до нарушения на правата на човека, ще струват милиони евро и ще отчуждят съюзниците – в момент, когато ЕС се нуждае от приятели.
Въпреки това днешното предложение дава основание държавите да изпращат хора в страни, с които нямат никаква връзка, за да изнемогват в центрове за задържане, без почти никакви сигурни гаранции, че правата им ще бъдат спазени. Честно казано, това е ново дъно за Европа“, заяви Ив Геди, Директор на Офиса за европейски институции на Амнести Интернешънъл.
Амнести Интернешънъл и над 100 правозащитни организации в Европа отдавна предупреждават, че тези предложения представляват тревожно отклонение от международното право, ще имат сериозни дипломатически, правни и финансови последици за Европа и вероятно ще доведат до сериозни нарушения на правата на човека, включително връщане и произволно задържане.
„Покрай схемата за задържане в офшорни зони на Австралия, споразумението на Италия с Албания или прекратената схема на Обединеното кралство в Руанда, ние вече сме виждали тези изпробвани и неуспешни политики. Те постоянно водят до продължителни съдебни спорове, скъпоструващи празни центрове, живот в неизвестност, както и до системни произволни задържания и други тежки нарушения на правата. Подобни предложения са не само безкрайно жестоки, но и катастрофални в действителност.“
Освен центровете за връщане, други аспекти на предложенията също са дълбоко обезпокоителни, наказателни и непропорционални. Те включват разширяване и удължаване на срока на задържане на лица, които подлежат на решения за връщане, основани на неясни и наказателни основания, нови санкции за липса на достатъчно „сътрудничество“ с процедурите за връщане, засилено използване на забрани за влизане, ограничени възможности за доброволно напускане и разширени дерогации за лица, считани за риск за сигурността – заобикаляне на наказателните производства и гаранциите за справедлив съдебен процес.
След приемането на Пакта за миграцията и убежището миналата година много повече хора ще получат отказ на молбите си за убежище в рамките на ускорени процедури в целия ЕС. Вместо да се съсредоточава върху подобряването на системите за убежище у дома, приоритизирането на достойното доброволно завръщане, осигуряването на подкрепа за приобщаване и на достъп до широк набор от разрешения за пребиваване, а не само на убежище, настоящото предложение означава по-нататъшно отнемане на техните права.
„Днешните съобщения са сигнал за тревожната посока, в която новата Европейска комисия планира да поеме по отношение на въпросите, свързани с миграцията и предоставяне на убежище и международна закрила, както и за тревожно пренебрегване на международното право и основаната на доказателства политика.“
„Липсата на ангажираност на ЕС към международната солидарност и споделянето на отговорността ще бъде забелязана от държавите извън Европа и рискува да подкопае глобалната система за закрила на бежанците – в момент, когато Европа трябва да изгражда партньорства, а не да изгаря мостове. Този наказателен подход, основан на задържане и прилагане на закона, само ще увеличи разходите в националните бюджети и най-вече страданията на хората, чиито права са ограничени и нарушени“, каза още Геди.