Днес, на Международния ден на мигрантите, отбелязваме неизчислимия брой хора, които тръгват на път – през граници, градове и континенти – в търсене на безопасност, възможности, семейство и свобода. Миграцията не е изключение, проблем или извънредна ситуация, нито трябва да се категоризира като такава. Тя е фундаментална и трайна част от това да си човек. Исторически погледнато, хората са се премествали и продължават да се преместват по безброй причини – за да учат, да работят, да се грижат за близките си, да избягат от насилие или неравенство, или просто за да изградят по-добър живот. Въпреки това, в цяла Европа тази основна човешка реалност продължава да бъде изопачавана, за да оправдае расистки и нехуманни политики, като част от репресивни системи за контрол.

В отговор на разполагането на войски на Националната гвардия в Лос Анджелис от администрацията на Тръмп, изпълнителният директор на Амнести Интернешънъл САЩ, Пол О’Брайън, направи следното изявление:

Днес Европейската комисия представи предложение за преразглеждане на Директивата за връщането от 2008 г., с което се изменя правната рамка на ЕС за връщане или депортиране извън ЕС. Вследствие на натиска от страна на някои държави членки в законодателството на ЕС се въвежда и евентуално правно основание за „центрове за връщане“ чрез „споразумения или договорености“ с трети държави. 

Утре, 12 февруари, Европейският съд по правата на човека ще разгледа три дела срещу Латвия, Литва и Полша относно твърдения за незаконно изтласкване – връщане на мигранти и бежанци на границата – от тези държави от ЕС към Беларус. Това е първият път, когато Европейският съд ще се произнесе по последиците за правата на човека от това, което ЕС и неговите държави членки наричат „инструментализирана“ миграция.