Възрастните хора в Газа са изправени пред криза, засягаща физическото и психическото им здраве, която остава пренебрегната на фона на продължаващата израелска блокада на хуманитарната помощ и основните лекарства, както и заради неотдавнашната забрана за дейността на хуманитарни организации, показва ново проучване на HelpAge International и Амнести Интернешънъл.

Днес, на Международния ден на мигрантите, отбелязваме неизчислимия брой хора, които тръгват на път – през граници, градове и континенти – в търсене на безопасност, възможности, семейство и свобода. Миграцията не е изключение, проблем или извънредна ситуация, нито трябва да се категоризира като такава. Тя е фундаментална и трайна част от това да си човек. Исторически погледнато, хората са се премествали и продължават да се преместват по безброй причини – за да учат, да работят, да се грижат за близките си, да избягат от насилие или неравенство, или просто за да изградят по-добър живот. Въпреки това, в цяла Европа тази основна човешка реалност продължава да бъде изопачавана, за да оправдае расистки и нехуманни политики, като част от репресивни системи за контрол.

Граждански организации призовават за незабавни действия за прекратяване на смъртоносната израелска схема за разпределение на хуманитарните помощи в Газа (включително на така наречената Хуманитарна фондация за Газа), за връщане към съществуващите координационни механизми, ръководени от ООН, и за отмяна на блокадата на израелското правителство върху хуманитарната помощ и търговските доставки. 400-те пункта за разпределение на помощи, които функционираха по време на временното примирие в Газа, сега са заместени от само четири разпределителни пункта, контролирани от военните, което принуждава два милиона души да се струпват в пренаселени, милитаризирани зони, където са изложени на ежедневни престрелки с множество жертви, докато се опитват да получат достъп до храна и им се отказват други животоспасяващи доставки.

Днес Европейската комисия представи предложение за преразглеждане на Директивата за връщането от 2008 г., с което се изменя правната рамка на ЕС за връщане или депортиране извън ЕС. Вследствие на натиска от страна на някои държави членки в законодателството на ЕС се въвежда и евентуално правно основание за „центрове за връщане“ чрез „споразумения или договорености“ с трети държави.