Масови произволни арести, насилствени изчезвания, забрани на събирания и нападения с цел да бъдат заглушени семействата на жертвите бележат задушаващата милитаризация, наложена в Иран от властите на Ислямската република след масовите убийства по време на протестите, заяви днес Амнести Интернешънъл.
От 8-9 януари 2026 г., когато иранските власти извършиха масови незаконни убийства в безпрецедентен мащаб с цел да смажат народния бунт, призоваващ за край на репресивното им управление, те водят координирана, милитаризирана репресивна кампания. Целта ѝ е да предотврати по-нататъшно несъгласие и да прикрие извършените престъпления.
Репресиите в цялата страна включват поддържането на пълно прекъсване на интернет, разполагането на тежко въоръжени патрули за сигурност, налагането на вечерен час и забраната на всякакви събирания. Силите за сигурност са арестували хиляди протестиращи и други дисиденти. Задържаните са били подложени на насилствено изчезване, изтезания и други форми на малтретиране, включително сексуално насилие. Властите безмилостно и жестоко тормозят и сплашват и опечалените семейства на убитите протестиращи.
„Докато хората в Иран все още преживяват шока и скръбта от безпрецедентните масови убийства по време на разпръскването на протестите, иранските власти водят координирана атака срещу правото на живот, достойнство и основни свободи. Това е престъпен опит да се тероризира населението и да бъде принудено да мълчи. Чрез продължаващото прекъсване на интернет достъпа властите умишлено изолират над 90 милиона души от останалата част на света, за да прикрият престъпленията си и да избегнат търсене на отговорност“, заяви Диана Елтахави, Заместник-регионален директор за Близкия изток и Северна Африка в Амнести Интернешънъл.
„Международната общност не трябва да допуска поредната глава от масови зверства в Иран да бъде погребана без последствия. Спешни международни действия, включително стъпки към търсене на отговорност чрез независими международни механизми за правосъдие, отдавна са наложителни, за да бъде прекъснат цикълът на кръвопролитие и безнаказаност.“
На 21 януари 2026 г. Върховният съвет за национална сигурност на Иран обяви, че по време на протестите са били убити 3 117 души. На 16 януари 2026 г. обаче специалният докладчик на ООН за Иран Май Сато заяви в медийно интервю, че броят на убитите е най-малко 5 000.
Предвид сериозността на ситуацията, днес в Съвета на ООН по правата на човека се провежда специална сесия, посветена на положението с правата на човека в Иран. В брифинг, разпространен сред дипломатите в Женева на 19 януари 2026 г., постоянният представител на Иран се опита да представи протестите като „заплаха за сигурността“, организирана от чужди сили, в опит да избегне международен контрол. В документа невярно се твърди, че властите „са се въздържали от широкомащабен или безразборен твърд силов подход“ след протестите, като същевременно мащабното прекъсване на интернет е оправдано като мярка за „обществена безопасност“.
Амнести Интернешънъл призовава иранските власти незабавно да възстановят достъпа до интернет; да освободят всички лица, задържани произволно; да разкрият съдбата и местонахождението на всички подложени на насилствено изчезване; да защитят всички задържани от изтезания и други форми на малтретиране; както и да осигурят на задържаните достъп до адвокати, семейства и необходимите медицински грижи. Властите трябва също така незабавно да прекратят сплашването и тормоза над семействата на жертвите.
Информационната блокада, наложена от иранските власти от 8 януари 2026 г., сериозно възпрепятства задълбоченото документиране на нарушенията на правата на човека. Освен това ключови доказателства, включително видеозаписи и снимки, заснети с мобилни телефони, са били загубени, след като силите за сигурност са конфискували устройствата на лица, които са били незаконно убити или произволно задържани.
Въпреки това, за целите на настоящото прессъобщение, Амнести Интернешънъл успя да разговаря с един защитник на правата на човека и един медицински работник в Иран, както и с 13 информирани източници извън страната. Сред тях са роднини на лица, незаконно убити или задържани, защитници на правата на човека и журналисти, разполагащи с информация за нарушения в провинциите Алборз, Чахармахал и Бахтиари, Исфахан, Гилан, Илам, Керманшах, Кюрдистан, Разави Хорасан, Техеран и Западен Азербайджан. Организацията анализира и видеоматериали, публикувани онлайн, както и официални изявления и доклади на независими ирански правозащитни организации.
Масови произволни арести и насилствени изчезвания
Според публикации в държавни медии от 16 януари 2026 г. властите са арестували хиляди хора във връзка с протестите. Независими доклади и информация, получена от Амнести Интернешънъл, сочат, че десетки хиляди души, включително деца, са били произволно задържани.
През последните дни иранските власти са извършили масови арести в цялата страна. Хора са били задържани по време на нощни обиски в домовете им, на контролно-пропускателни пунктове, на работните им места и в болници. Сред арестуваните, освен протестиращи, има университетски студенти и ученици, защитници на правата на човека, адвокати, журналисти и представители на етнически и религиозни малцинства.
Амнести Интернешънъл е получила тревожни сведения, че силите за сигурност са арестували протестиращи, докато са получавали медицинско лечение. Защитник на правата на човека в Иран е съобщил, че в провинция Исфахан силите за сигурност са инструктирали болничния персонал да ги уведомява за пациенти с наранявания от огнестрелни оръжия и метални сачми. Два информирани източника са потвърдили, че в провинциите Исфахан и Чахармахал и Бахтиари ранени протестиращи са били извеждани от болници, включително лица, нуждаещи се от животоспасяваща медицинска помощ. Предвид добре документираните случаи на изтезания и малтретиране при предишни репресии, съществуват сериозни опасения, че изведените от болниците протестиращи ще бъдат лишени от адекватни медицински грижи, което увеличава риска от смърт в ареста.
Според информация, получена от Амнести Интернешънъл, медицински служители в провинция Исфахан са били заплашвани с наказателно преследване и други вреди, ако лекуват ранени протестиращи, без да уведомят властите.
Семействата на задържаните, активисти и журналисти са съобщили, че властите системно отказват да предоставят каквато и да е информация за съдбата и местонахождението на много от задържаните. По този начин те ги подлагат на насилствено изчезване – престъпление според международното право. Някои задържани са отведени в затвори и други официални места за лишаване от свобода, докато други са държани във военни казарми, складове или други импровизирани места за задържане без официална регистрация, което ги излага на повишен риск от изтезания и други форми на малтретиране.
Информирани източници съобщават, че по време на ареста и задържането силите за сигурност са подлагали задържаните на изтезания и други форми на малтретиране, включително побои, сексуално насилие, заплахи за екзекуции без съд и умишлено лишаване от достатъчно храна, вода и медицински грижи.
В един от случаите, документирани от организацията, силите за сигурност нахлуват в дома на протестиращия Амирхосеин Гадерзаде в град Ращ, провинция Гилан, на 9 януари 2026 г. и го арестуват. Агентите събличат него и двете му сестри, едната от които е 14-годишно дете, за да проверят телата им за метални сачми като „доказателство“ за участие в протестите. Оттогава властите отказват да разкрият съдбата и местонахождението му, с което го подлагат на насилствено изчезване.
Амнести Интернешънъл е получила информация, че при системния отказ от достъп до адвокати властите принуждават задържаните да подписват документи, които не са имали възможност да прочетат, и да дават принудителни „признания“ за престъпления, които не са извършили, както и за мирни действия на несъгласие.
През последните дни държавните медии излъчиха десетки пропагандни видеоматериали, показващи задържани, които „признават“ мирни действия, като изпращане на снимки от протестите до медии извън Иран, както и насилствени действия, включително вандализъм и палежи. Иранските власти имат дълга история на излъчване на „признания“, получени чрез изтезания, с цел манипулиране на общественото мнение и проправяне на пътя към тежки присъди, включително смъртното наказание.
На фона на системната безнаказаност на действията на силите за сигурност, Амнести Интернешънъл е дълбоко обезпокоена от риска от повторение на вече документирани и повтарящи се форми на изтезания и малтретиране срещу задържани протестиращи. Те включват побои, бичуване, електрошокове, инсценирани екзекуции, окачване за китките или врата, изнасилване и други форми на сексуално насилие.
Публичните изявления на високопоставени длъжностни лица, които наричат протестиращите „терористи“ и „престъпници“, засилват опасенията от нови арести и ускорени, грубо несправедливи показни процеси, водещи до произволни екзекуции.
От 10 януари 2026 г. главният прокурор на Иран и провинциалните прокурори публично определят протестиращите като mohareb – обвинение за „водене на война срещу Бога“, което в Иран се наказва със смърт.
На 19 януари 2026 г. ръководителят на съдебната власт Голамхосейн Мохсени-Еджеи нареди бързи съдебни производства и „възпиращи“ наказания. Два дни по-късно той публично заяви, че е разпоредил повдигането на по-тежки обвинения срещу арестуваните протестиращи от тези, предложени от прокурорите. В грубо нарушение на правото на справедлив процес той също така е разпитвал протестиращи, без присъствието на адвокати, като „признанията“ са били излъчвани по държавните медии.
Сплашване на семействата на жертвите
Семействата на убитите или задържаните са подложени на системна кампания от сплашване и принуда.
Властите са упражнявали натиск върху роднините да извършват погребения посред нощ и в присъствието на силите за сигурност. Амнести Интернешънъл е получила информация от медицински работник, според когото в град Машхад, провинция Разави Хорасан, силите за сигурност са извършвали масови погребения, без да уведомяват семействата на убитите.
Според събраната от Амнести Интернешънъл информация, след масовите убийства на 8-9 януари 2026 г. много семейства са били уведомени, че телата на техните близки ще бъдат задържани, освен ако не платят определени суми, за които те биват изнудвани, или подпишат декларации, или направят публични изявления. В тях те е трябвало лъжливо да твърдят, че починалите им роднини са били членове на батальоните „Басидж“ на Ислямската революционна гвардия, а не протестиращи, и да обвинят „терористи“ за смъртта им.
Роднина на жена, убита в провинция Техеран, изпрати на Амнести Интернешънъл екранни снимки от разговор с член на семейството в Иран, който пише:
„Те извършиха жестокости тук. Силите за сигурност стреляха […] и тя умря от кръвозагуба, защото не получи никаква медицинска помощ. Когато някой бъде убит, те не предават лесно тялото на семейството. Ако семейството иска да го получи, трябва да напише, че човекът е бил от „Басидж“ и че е бил убит от протестиращи.“
Информиран източник съобщи, че знае за поне една жертва, убита в провинция Техеран на 8 януари 2026 г., чието семейство не е успяло да получи тялото повече от две седмици след смъртта, тъй като не може да си позволи сумата, изисквана от властите.
Властите са излъчвали изявления на няколко скърбящи семейства, които са били принудени да подкрепят лъжливи официални версии за незаконното убийство на техните близки. В един от случаите, свързан с незаконното убийство на двегодишно дете, застреляно в главата в град Нейшабур, провинция Разави Хорасан, на 9 януари 2026 г., държавните медии излъчиха няколко пропагандни видеоматериала. Целта им беше да оневинят силите за сигурност и да прехвърлят вината върху „терористи“. В едно от видеата се чува глас извън кадър, който подсказва на бащата какво да каже, докато той повтаря думите дословно. Властите не са оповестили пълното име на детето, а са съобщили единствено първото му име – Бахар.
Амнести Интернешънъл е научила, че много семейства все още издирват изчезнали близки, тъй като властите продължават да отказват всякаква информация дали те са били убити или са задържани някъде.
Милитаризирана среда и задушаваща репресия
От 9 януари 2026 г. властите наложиха всеобхватни мерки за контрол от военен тип в цялата страна. Тежко въоръжени части на силите за сигурност бяха разположени повсеместно, като изградиха гъста мрежа от контролно-пропускателни пунктове и въоръжени патрули в градовете и по междуградските пътища.
Силите за сигурност рутинно спират произволни автомобили и извършват претърсвания на превозни средства и мобилни телефони. Информирани източници съобщават, че властите са ограничили свободата на движение и са наложили вечерни часове. От здрач нататък чрез високоговорители на хората е нареждано да се приберат по домовете си и да останат там. Патрулите предупреждават, че улични събирания на двама или повече души са забранени и ще доведат до арести.
Амнести Интернешънъл анализира видеоматериали, публикувани онлайн, които подкрепят свидетелствата на очевидци за милитаризацията. Видео от Машхад, провинция Разави Хорасан, публикувано на 15 януари 2026 г., показва сили за сигурност, които патрулират пеша и с превозни средства по булевардите Хашемие и Вакил Абад.
Друго видео от град Боруджерд, провинция Лорестан, публикувано на 17 януари 2026 г., показва въоръжени сили за сигурност в бежови камуфлажни униформи с огнестрелно оръжие и превозни средства по булевард Тахти. В кадрите се виждат цистерни и вероятно преустроени цивилни камиони с големи дюзи, които могат да бъдат използвани като водни оръдия.
Трети видеоматериал, публикуван на 15 януари 2026 г. от Тонекабон (Шахсавар), провинция Мазандаран, показва десетки превозни средства на силите за сигурност, включително мотоциклети и бронетранспортьор, които превозват служители по булевард Широуди.
Други видеа показват как силите за сигурност умишлено сплашват жителите, за да създадат атмосфера на страх. Видео, публикувано на 20 януари 2026 г., показва въоръжени служители с покрити лица, които патрулират в жилищни квартали с пикапи, оборудвани с тежки картечници. Те многократно нареждат на хората да „влязат вътре“, докато скандират лозунги в подкрепа на върховния лидер. Амнести Интернешънъл не успя независимо да потвърди мястото, на което е заснет този видеоматериал.