На 13 май 2025 г. вечерта, унгарското правителство внесе законопроект, който може сериозно да ограничи свободата на сдружаване. Предложеният закон е насочен към неправителствените организации, особено тези, които получават финансиране от чужбина. Макар да е озаглавен като „Закон за прозрачността в общественото пространство“, според много експерти той всъщност цели да затрудни работата на организации, които не са свързани с властта.
Какво предвижда законопроектът?
Ако дадена организация получава финансиране от чужбина (включително от ЕС); осъществява дейности, които могат да повлияят на общественото мнение (например кампании, доклади, обучения, проучвания) и властите преценят, че това застрашава унгарския „суверенитет“ (т.е. независимост и национални ценности), то тя може да бъде включена в специален правителствен списък.
Включването в подобен списък носи тежки последствия, защото:
- организацията няма да може да събира 1% от подоходния данък, който унгарските граждани даряват за каузи по избор;
- ще трябва да доказва писмено за всяко дарение, че същото не е получено от чужбина;
- ръководителите ѝ ще бъдат третирани като “политически изложени лица” и ще трябва да декларират имуществото си;
- банката ще следи всички нейни преводи и може да спира трансфери от чужбина за 180 дни;
- ако все пак приеме външни средства, ще бъде глобена с 25 пъти получената сума;
- властите ще могат да влизат в офисите ѝ, да проверяват документи и компютри, дори с участието на полицията.
Защо това е важно?
Новият закон напомня на мерки, използвани в страни като Русия, където независимите медии и организации са силно ограничени. В случая с Унгария, това може да засегне екологични, социални, правозащитни и други групи, които работят за доброто на обществото. Освен това съществува реална опасност подобни закони да бъдат копирани и от други правителства, които искат да ограничат гражданската активност и свободите на изразяване и сдружаване. С това свое действие унгарското правителство допълнително ще засили разпространяващите се в Европа авторитарни практики, на които акцентира и годишният доклад на Амнести Интернешънъл за Състоянието на правата на човека за 2024 година.
Какво следва?
Ако парламентът одобри закона, той ще влезе в сила едва три дни по-късно.