Амнести Интернешънъл призовава беларуските власти незабавно да прекратят жестоката си кампания на репресии срещу всяко несъгласие, която лишава народа на Беларус от свобода на словото в навечерието на президентските избори, насрочени за 26 януари.
„От президентските избори през 2020 г. насам и без това дълбоката криза с правата на човека в Беларус се задълбочи още повече. Чрез брутална кампания срещу всяко несъгласие властите създадоха задушаващ климат на страх, заглушавайки всичко и всеки, който оспорва правителството“, заяви Мари Стрътърс, Директор на Амнести Интернешънъл за Източна Европа и Централна Азия.
„Системното използване на репресивни мерки, включително произволни задържания, изтезания и други форми на малтретиране, както и ефективното криминализиране на критичните изказвания, очертава мрачна картина на състоянието на правата на човека в Беларус днес.“
„Системното използване на репресивни мерки, включително произволни задържания, изтезания и други форми на малтретиране, както и ефективното криминализиране на критичните изказвания, очертава мрачна картина на състоянието на правата на човека в Беларус днес.“
Мари Стрътърс, Директор на Амнести Интернешънъл за Източна Европа и Централна Азия
„Срамно е, че международната общност до голяма степен е позволила кризата с правата на човека в Беларус да се разгърне и да избледнее на заден план. Докато вниманието е насочено към други места, хиляди хора в Беларус продължават да бъдат затваряни, измъчвани или заглушавани само заради това, че изразяват мнението си. Правителствата и международните организации трябва да действат решително, за да потърсят незабавен край на тази продължаваща криза и да държат беларуските власти отговорни за нея.“
Напомняме, че на 07 декември 2024 г. Амнести Интернешънъл България организира събитие, посветено на Беларус и политическата затворничка Мария Калесникава, с участието на сестра ѝ Татяна Хомич и Крисчина Шианок, Директор на офиса на Демократичните сили на Беларус в Чехия. Двете споделиха, че и до днес в Беларус биват арестувани граждани, заради участието си в мирните протести след последните президентски избори, и че репресиите не са спрели дори за ден.
Широко разпространени репресии
След масовите протести, последвали оспорваните президентски избори през 2020 г., беларуските власти разгърнаха безмилостни репресии срещу всеки, който мисли различно. Мирните протести бяха посрещнати с незаконна сила от полицията и други правоприлагащи служби.
Според беларуските наблюдатели на правата на човека от 2020 г. насам над 50 000 лица са преминали през произволно задържане заради участие или връзка с мирните протести, като 6550 души са били преследвани и осъдени, а 3697 от тях са получили присъди лишаване от свобода. Много от тези хора са били подложени на изтезания и други форми на малтретиране. От 2021 г. насам най-малко седем политически затворници са починали при задържане, като петима от тях са починали само през 2024 г. Тези смъртни случаи са могли да бъдат избегнати и са резултат от условията на задържане и неадекватните медицински грижи.
Тази кампания само се засили в навечерието на президентските избори през 2025 г., като властите се насочиха към инакомислещи лица и групи, пряко и чрез техните роднини.
Злоупотребата със законодателството за борба с екстремизма се превърна в крайъгълен камък на правителствената стратегия за потискане на гражданите, мислещи различно. Към края на 2024 г. 6565 онлайн ресурса – от лични профили в социалните медии до независими медии и международни новинарски организации – са били произволно етикетирани като „екстремистки“. Лицата са заплашени със строги наказания, включително големи глоби, за всякаква връзка с тези структури.
Защитниците на правата на човека са били обект на особено внимание, като от 2020 г. насам 93-ма от тях са били произволно задържани, включително ветеранът в областта на правата на човека и носител на Нобелова награда за мир Алес Бяляцки. Стотици активисти, лидери на гражданското общество и най-малко 45 представители на медиите понастоящем са зад решетките, а срещу безброй други са повдигнати изфабрикувани обвинения, което принуди мнозина да напуснат страната.
Нашите препоръки към държавите-членки на Европейския съюз към Беларус включват:
- Удвояване на усилията на ЕС за осигуряване на незабавното освобождаване на Мария Калесникава и искане за освобождаване на най-малко 1 250 лица, затворени или задържани по политически мотивирани обвинения в Беларус: използвайки импулса преди предсрочните президентски избори на 26 януари, ЕС и неговите държави-членки трябва да използват всички средства и инструменти, с които разполагат, за да улеснят по-нататъшното освобождаване и прекратяване на практиката на задържане в изолация. Това включва, като приоритет, освобождаването на лица, страдащи от сериозни здравословни проблеми или лица, държани в арест без комуникация.
- Гарантиране, че визите и схемите за временно преместване са разширени и че процедурите за получаване на разрешения за пребиваване и други възможности за дългосрочен престой са опростени за правозащитници, независими журналисти и други, бягащи от преследване в Беларус: ЕС и неговите държави-членки трябва да гарантират, че усилията им за противодействие на хибридните и други заплахи за сигурността не засилват по невнимание политиката на беларуското правителство чрез изключване на правозащитниците от останалия свят или чрез подкопаване на правото на международна закрила. Временното преместване и достъпът до визи са ключов инструмент за защита и жизненоважен елемент от цялостна стратегия за сигурност за правозащитниците. Наскоро актуализираният Наръчник за визовия кодекс включва насоки за предлагане на улеснен достъп до виза на правозащитници, включително напр. чрез премахване на визовите такси, ускоряване на визовите процеси и предлагане на изключения за лица, които нямат достъп до документи за пътуване. Междувременно правозащитниците и активисти на гражданското общество, живеещи в изгнание, предлагат ключова връзка с беларуското общество. Държавите-членки на ЕС трябва да подкрепят и овластяват тези участници да продължат своята важна работа от чужбина, включително чрез гъвкаво прилагане на процедури за дългосрочен престой, предлагане на временен статут на тези, които вече са в ЕС, улеснен достъп до образование, работа и здравеопазване и друга помощ за достъп до финансови услуги (напр. отваряне на банкови сметки).