В отговор на новината, че Израел и Хамас са се споразумели за първата фаза за прекратяване на огъня, което според наличната информация включва незабавното отваряне на пет гранични пункта, за да се позволи влизането на хуманитарна помощ в ивицата Газа, бързото освобождаване на всички живи израелски и други граждани, държани като заложници в Газа, в замяна на палестински затворници, и частичното изтегляне на израелската армия от окупираната ивица Газа, Аньес Каламар, Генерален секретар на Амнести Интернешънъл, заяви:
„За повече от 2 милиона палестинци в окупираната ивица Газа, които са преживели две години на мъчителни страдания, безмилостни бомбардировки и систематично гладуване на фона на продължаващия геноцид от страна на Израел, за тези, държани като заложници от палестинските въоръжени групи, и за тези, произволно задържани от Израел, това споразумение, което би могло да сложи край на ужасите от последните две години, е болезнено закъсняло. То няма да заличи всичко, което те са преживели. Мнозинството от хората сега ще следят отблизо за доказателства, че това не е просто поредното кратко затишие.“
„Временното преустановяване или намаляване на мащаба на атаките и допускането на малко хуманитарна помощ в Газа не е достатъчно. Трябва да има пълно прекратяване на враждебните действия и пълно вдигане на блокадата. Израел трябва да позволи безпрепятствения поток на основни доставки, включително храна, лекарства, гориво и материали за възстановяване, във всички части на окупираната ивица Газа, както и възстановяването на основни услуги, за да се гарантира оцеляването на населението, което се бори с глад, масово принудително разселване и водената срещу него кампания на унищожение. Това споразумение трябва да бъде съчетано с изтеглянето на израелската армия от Газа и със спешни действия за възстановяване и ремонт на критичната инфраструктура в цялата ивица Газа.“
„Всички палестинци, които са били вътрешно разселени – повечето от тях многократно – трябва да могат да се върнат на земята си, без Израел да диктува кой може и кой не може да се върне.“
След две години налагания на вето и срамни двойни стандарти, които задушиха Съвета за сигурност на ООН, докато геноцидът се излъчваше на живо по целия свят, е време да се възползваме от възможността да сложим край на този ужас, да поправим това, което може да бъде поправено, и да спасим това, което е останало от нашата обща човечност.
Аньес Каламар, Генерален секретар на Амнести Интернешънъл
„Хамас и другите въоръжени групи трябва да освободят заложниците, за да сложат край на двегодишното им страдание. Израел трябва да освободи всички произволно задържани палестинци, включително тези, които са задържани без обвинение или съдебен процес като административни затворници или незаконни бойци, особено медицинските работници, които са несправедливо задържани, защото са се грижили за своите пациенти.“
„За да бъде успешно всяко трайно споразумение за прекратяване на огъня, то трябва да бъде твърдо основано на зачитането на правата на човека и международното право и да включва незабавно прекратяване на геноцида на Израел срещу палестинците в Газа, както и конкретни стъпки за прекратяване на незаконната окупация на цялата окупирана палестинска територия и за разграждане на системата на апартейд.“
„Настоящият план – така нареченият „мирен план на Тръмп“ – е крайно недостатъчен в това отношение. Той не изисква справедливост и обезщетения за жертвите на жестоки престъпления, нито отговорност за извършителите. За да се прекрати цикълът на страдания и жестокости, е необходимо да се сложи край на дългогодишната безнаказаност, която е в основата на повтарящите се нарушения в Израел и Окупираната палестинска територия. Държавите трябва да спазват задълженията си по международното право да изправят пред съда отговорните за военни престъпления, престъпления срещу човечеството или геноцид.“
„Плановете на Израел да наложи „периметър за сигурност“ (буферна зона) върху най-плодородните земи на Газа биха затвърдили апартейда и окупацията и биха усилили несправедливостта. Всяка схема за изместване на окупацията на Газа, без да се гарантира свобода на движение в останалата част от окупираната територия, само ще задълбочи териториалната фрагментация, която е в основата на израелската система на апартейд. По същия начий, всякакви мерки, променящи географията и демографския състав на други части от окупираната територия, а именно Западния бряг, включително Източен Йерусалим, трябва да бъдат незабавно отменени.“
„Предложеният план не гарантира, че палестинците ще участват пълноценно и значимо във всички решения относно бъдещето на ОПТ, нейното управление и упражняването на техните права. План, който повтаря грешките и провалите на минали инициативи, които игнорираха правата на човека и основните причини за несправедливостта, няма да успее да осигури справедливо и устойчиво бъдеще за всички, които живеят в Израел и ОПТ.“
„След две години на срамни двойни стандарти и налагания на вето, които задушиха Съвета за сигурност на ООН, докато геноцидът се излъчваше на живо по целия свят, е време да се възползваме от възможността да сложим край на този ужас, да поправим това, което може да бъде поправено, и да спасим това, което е останало от нашата обща човечност.“