Правителствата по целия свят отменят десетилетия на напредък в областта на равнопоставеността между половете, което води до все по-чести атаки срещу репродуктивните права, потискане на феминистките гласове, ограничаване на финансирането на организациите, работещи за правата на жените и много други несправедливости.
Осигуряването и подсилването на достъпа до правосъдие за всички жени и момичета е по-важно от всякога и ще бъде начело в дневния ред, когато държавите-членки на ООН се съберат за 70-ата сесия на Комисията за положението на жените от 9 до 19 март.
Ето осем области, в които Амнести Интернешънъл води кампания за равенство между половете и справедливост. Тези победи приемат различни форми – от исторически съдебни решения и правни реформи до трудно спечелено признание, отчетност и съпротива в лицето на несправедливостта. Стига да не се отказваме, човечеството може – и ще – победи дискриминацията, насилието на основата на пола и несправедливосттите!
Буркина Фасо
Буркина Фасо е една от страните с най-висок процент на ранни бракове в света, което често води до това момичетата да бъдат принуждавани да напуснат училище, за да се грижат за дома и съпрузите си. Момичетата, които се омъжват в ранна възраст, често са в ситуации, където са по-податливи на домашно насилие, както и здравословни усложнения при раждане и бременност. След години на кампании от страна на Амнести Интернешънъл и нейните партньори, през 2025 г. Буркина Фасо прие дългоочаквани реформи, които определят минималната възраст за встъпване в брак на 18 години както за момичетата, така и за момчетата, и установяват взаимното съгласието като основа за всеки брак. Приемат се и нови разпоредби относно правата на наследяване, които премахват дискриминацията по пол срещу жените и момичетата, което също е значителен напредък.
Доминиканска република
През ноември 2025 г. Амнести Интернешънъл публикува доклад, в който разкрива как невярна информация е използвана от правителството на Доминиканската република, за да оправдае репресиите срещу мигранти без документи, в резултат на което стотици бременни и кърмещи жени са депортирани обратно в Хаити. Това стана ясно след като президентът Абинадер обяви антиимиграционни мерки, включително изискване чуждестранните пациенти да представят документ за самоличност, паспорт с валидна виза, работна карта, издадена от Дирекцията по миграция, и доказателство за адрес на пребиваване, за да получат достъп до болнично лечение. Амнести Интернешънъл продължава да води кампания за отмяна на тези здравни изисквания, които възпретятсват бременните жени без документи да потърсят предродилна и следродилна грижа и излагат живота им на риск. Призоваваме също така за прекратяване на произволните задържания и депортации на хаитяни, в резултат на тази нова политика, особено на бременни жени и деца.
Хаити
През 2025 г. Амнести Интернешънъл документира насилие от страна на организирани престъпни групи срещу момичета и жени в Порт-о-Пренс и други общности. В доклад, който се основава на интервюта с 112 души, включително 51 деца, Амнести документира злоупотреби и нарушения в осем общини в западния регион на Хаити – от набирането и използването на деца в организирани престъпни групи до изнасилвания и други форми на сексуално насилие над жени и момичета. През декември 2024 г. Амнести Интернешънъл представи обобщение на своите заключения пред кабинета на министър-председателя Аликс Дидие Филс-Еме, в опит да спре цикъла на насилие и да гарантира справедливост за пострадалите и техните семейства.
Франция
Официалните статистически данни във Франция показват, че само 6% от пострадалите подават сигнал за случаи на изнасилване, опит за изнасилване и/или сексуално насилие. За да разбере защо някои от най-уязвимите групи в обществото не се осмеляват да съобщят за тези престъпления, Амнести Интернешънъл проведе интервюта с мигранти, транссексуални жени и секс работници за техните преживявания, когато са се опитвали да съобщят за сексуално насилие във Франция. В доклад от 2024 г. „Върви си у дома, ще мине“ Амнести показа как структурната дискриминация, стигматизацията и институционалните провали редовно пречат на оцелелите да получат достъп до правосъдие, дори в рамките на правна система, която формално гарантира техните права. Проучването установява широко разпространени откази от страна на полицията да регистрира жалби, дискриминационно отношение, липса на преводачи, неадекватни услуги за подкрепа, както и опасни стереотипи, основани на пола и расата. По-специално за мигрантките без документи и секс работничките в случай, че сигнализират за сексуално насилие това може да доведе до задържане, депортиране или по-нататъшни злоупотреби. Това създава обезкуражаващ ефект, който изцяло отблъсква оцелелите да потърсят правосъдието.
Газа
През март 2025 г. Комисията за разследване на ООН стигна до заключението, че Израел систематично е използвал сексуално, репродуктивно и друго насилие на основата на пола срещу палестинците и е извършил „геноцидни актове“, като е унищожил здравните заведения, центровете за репродуктивно здраве, както и е блокирал достъпа до основни грижи. През септември 2025 г. Комисията установява, че Израел е извършил геноцид в Газа, включително чрез налагане на мерки, целящи да предотвратят ражданията. Тези заключения последваха доклада на Амнести Интернешънъл от декември 2024 г. „Чувстваш се като получовек- геноцидът на Израел срещу палестинците в окупираната ивица Газа“, в който се документират убийства, сериозни телесни и психически увреждания и условия на живот, наложени умишлено с цел да унищожат палестинците в Газа „изцяло или частично“, включително увреждания, основани на пола, в резултат на нападенията. Заедно с жени, защитнички на правата на човека и феминистките движения, Амнести Интернешънъл продължава да документира нарушенията, да се застъпва за наказателна отговорност и да мобилизира подкрепа за палестинските жени и момичета.
Латинска Америка
През 2025 г. Комитетът по правата на човека на ООН постанови исторически решения, в които установи, че Еквадор и Никарагуа са нарушили правата на човека на три момичета, които са били изнасилени, отказано им е правото на аборт и които са били принудени да станат майки насила. По-късно същата година комитетът постанови допълнително такова решение и относно Гватемала. В своите широкообхватни решения комитетът установи, че момичетата са били подложени на ситуации, които се равняват на изтезания. За първи път комитетът признава, че насилственото майчинство прекъсва и възпрепятства личните, образователни и професионални цели на момичетата и сериозно ограничава правото им на достоен живот. Комитетът призова държавите да променят законодателството си, за да гарантират достъп до безопасен, законен аборт, особено в случаи на сексуално насилие или риск за живота или здравето на момичето, жената или бременния човек, както и да предоставят обезщетения на оцелелите, за да им помогнат да възстановят живота си. Случаят с трите момичета е част от кампанията „Момичета, а не майки“, на която Амнести Интернешънъл води основно.
Малави
През 2025 г. Върховният съд на Малави постанови, че отказът до безопасен аборт на 14-годишно момиче, преживяло изнасилване е нарушил правата ѝ по Закона за равенство между половете. В своето историческо решение съдът присъди обезщетение на преживялата и потвърди, че достъпът до безопасен аборт е от съществено значение за защитата на живота, здравето и достойнството на жените и момичетата. Решението създаде важен прецедент в страна, където абортът остава до голяма степен криминализиран – единственото изключение е когато се извършва, за да се спаси живота на бременна жена. Този драконовски закон, датиращ от колониалната епоха означава, че много тийнейджъри и жертви на сексуално насилие са оставени без достъп до безопасни избори, които могар да правят за техните тела.
Непал
Въпреки че има закони, които забраняват дискриминацията на база, принадлежност към една или друга каста, това продължава да е ежедневието в Непал. Тази обществена норма не само подхранва насилието и предразсъдъците срещу милиони далити и други членове на малцинствени общности, но и ги лишава от правосъдие, тъй като полицията е по-малко склонна да разследва бързо – или ефективно – престъпления срещу малцинствени групи. Въпреки това, през 2023 г. бе постигнат значителен напредък, когато окръжният съд на Западен Рукум постанови историческа присъда, осъждайки 26 лица за убийство и дискриминация на кастова основа във връзка с убийството на Набарадж БК и още пет души. Шестимата мъже, много от които бяха от общността на далитите, бяха пребити до смърт от тълпа през 2020 г. след обвинения, че Набарадж е имал връзка с момиче от доминираща каста. Заедно с далитските семейства и активисти, Амнести Интернешънъл продължава да настоява пред непалското правителство да въведе ефективни мерки за защита на далитските общности.
ЧОВЕЧНОСТТА трябва ДА ПОБЕДИ
Подкрепи правата на жените.