На 13 септември се събудих в югозападната част на Турция с новината за мащабна операция, насочена срещу ЛГБТИ организации и защитници на правата на човека в цялата страна. Оттогава полицията е арестувала най-малко 116 души в 15 провинции след обиски в домове, заведения и офиси на организации за правата на ЛГБТИ хората. Най-малко 83 души са поставени в предварителен арест, а срещу повече от 160 души са образувани наказателни производства. Организациите за правата на ЛГБТИ общността са съобщили за твърдения за натрапчиви претърсвания със събличане, обиди и унижения, както и за това, че защитници на правата на човека са държани в изолация в нарушение на правата им. Досега стотици профили в социалните медии, принадлежащи на ЛГБТИ организации и активисти, журналисти, медии и други, са били блокирани или ограничени, наред с редица уебсайтове. Сред засегнатите е и профилът на Амнести Интернешънъл Турция в X.
Властите нарекоха тази операция „Ailem Güvende“ („Семейството ми е в безопасност“) под фалшивия претекст за „защита на семейството“. Както правилно посочват ЛГБТИ активистите и много други, семействата в Турция страдат от бедност, несигурност и засилено потъпкване на гражданските и политическите си права, докато насилието срещу жени и момичета е широко разпространено, включително и в собствените им домове. Тази мащабна репресия няма нищо общо със защитата на семействата, но със сигурност нанася вреда и стигматизира хора, които са се борили десетилетия наред с дискриминацията и заплахите срещу тях.
Докато протестите в Турция се засилват и международното осъждане нараства, става ясно, че турските власти имат намерение да засилят репресиите. Министерството на правосъдието изпрати циркулярно писмо до 175 главни прокурори във всички 81 провинции на Турция относно съдържание и дейности, които според тях се считат за противоречащи на „обществения морал“ и вредни за семействата, децата и младите хора. В него прокурорите получават указания да оценяват незабавно жалбите и сигналите, да предприемат незабавни разследващи действия, да съхраняват цифрови доказателства и, когато е необходимо, да искат премахването или блокирането на онлайн съдържание на основание на неясния критерий за „непристойност“.
Време е да се обединим срещу репресиите срещу ЛГБТИ хората в Турция, да издигнем гласовете си и да направим нашата солидарност още по-видима.
Милена Буюм, Амнести Интернешънъл
Според съобщения полицията е използвала лютив спрей срещу мирни протестиращи в Измир, а над 100 души са били задържани, когато са се събрали мирно пред съда в Истанбул, квартал Чаглаян. Тъй като в следващите дни и седмици се очакват протести в цялата страна, съществуват опасения от нови арести.
Репресиите са част от по-широка и продължаваща атака срещу правата на ЛГБТИ хората и тези, които се застъпват за ЛГБТИ правата. Прайд, включително Истанбул Прайд, е забранен от 2015 г. През последните две години многократно изтичаха в публичното пространство предложения за въвеждане на наказания, които да криминализират изразяването на ЛГБТИ идентичността или сексуалната активност между лица от един и същи пол по взаимно съгласие. Те бяха оттеглени след огромно обществено възмущение и съпротива от страна на гражданското общество. Макар тези правителствени усилия за законодателно регулиране да се провалиха, инициативата „Семейството ми е в безопасност“ е просто поредният такъв опит за тормоз на ЛГБТИ хората.
През юли се навършиха десет години от неуспешния опит за преврат, който доведе до въвеждането на разпоредби за извънредно положение, които бяха в сила в продължение на две години. Тези разпоредби се превърнаха в поредица от репресивни закони, насочени срещу гражданското общество, като независимостта на съдебната система беше подкопана, националните съдилища бяха превърнати в оръжие, международните съдилища бяха игнорирани, а договорите и стандартите – потъпкани. През последното десетилетие Турция е подложена на непрестанно авторитарно потъпкване на правата, което засяга всеки аспект на турското общество, заглушава несъгласието, подклажда раздора и всява страх.
Хиляди хора в Турция са засегнати от неоснователни преследвания и присъди, има обаче няколко емблематични случая. Затворникът на съвестта Осман Кавала, който остава в затвора въпреки двете задължителни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) (от 2019 г. и 2026 г.), разпореждащи освобождаването му, и процедурата за нарушение срещу Турция, започната от Съвета на Европа през 2022 г. Селахатин Демирташ и Фиген Юксекдаг, бивши лидери на Народната демократична партия, също остават в затвора, въпреки решенията на ЕСПЧ, разпореждащи незабавното им освобождаване. Танер Кълъч, почетен председател на Амнести Турция, беше съден заедно с Идил Есер, бившата директорка на организацията за Турция, и девет други защитници на правата на човека, известни като „Истанбулската десетка“, по неоснователни обвинения в „членство в терористична организация“. В крайна сметка всички те бяха оправдани, като оправдателната присъда на Танер Кълъч дойде почти осем години след задържането му за повече от 14 месеца през 2017 г.
Правото на мирното събрание, сдружаване и изразяване са подложени на постоянни атаки чрез произволни ограничения и общовалидни забрани. Мирните протестиращи са били подлагани на полицейско насилие и, според свидетелства, измъчвани в полицейски арест.
Шествията по повод Деня на жената също бяха забранени в момент, когато правата на жените и момичетата са изправени пред сериозна криза. През 2021 г. Турция се оттегли от Истанбулската конвенция – историческия договор за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие. По този начин Турция не само стана първата държава-членка на Съвета на Европа, която се оттегли от международна конвенция за правата на човека, но и премахна ключови защитни мерки в страна, където насилието, основано на пола, е широко разпространено.
Десет години след неуспешния опит за преврат разстоянието, което Турция е изминала по авторитарния път, е очевидно, но тази траектория все още може да бъде обърната. Преследването на ЛГБТИ общностите трябва да спре незабавно, а турските власти трябва да осигурят незабавното освобождаване на всички задържани единствено заради дейността си в защита на правата на човека. На защитниците и сдруженията на ЛГБТИ хората трябва да се позволи да действат и да извършват своята жизненоважна работа без дискриминация, криминализация, заплахи или репресии.
В петък хора излязоха по улиците в над 50 града по целия свят, за да поискат прекратяване на репресиите. Време е да се обединим срещу репресиите срещу ЛГБТИ хората в Турция, да издигнем гласовете си и да направим нашата солидарност още по-видима. Лидерите по целия свят трябва публично да осъдят репресиите, да изразят загрижеността си пред най-високите нива на турското правителство и да окажат подкрепа на ЛГБТИ организациите и защитниците. Всички ние трябва да изискваме обрат в тази задълбочаваща се криза на правата на човека.
Милена Буюм, Амнести Интернешънъл